Още при приемането на Закон за държавния бюджет за 2025 г. беше ясно, че приходите са изключително напрегнати и сега се изненадвам от това, че няма как да бъдат изпълнени, особено в частта за ДДС. Бюджетен дефицит означава нарушение на европейското право. Знаете, че за 3% и дефицит оттам нататък означава дълг, защото всеки един дефицит означава външен заем, каза Хасан Адемов.
Той каза, че предложението на Международния валутен фонд е за вдигане на данъците, но от публичните изявления на институциите в България и на политици става ясно, че това си остава само предложение и не се възприема. Ние по- скоро сме били за това да бъде рационализирана разходната част, каквото и да означава това. Например, автоматични механизми за увеличаване на заплати в бюджетната сфера. Това е един от големите проблеми, който за следващата година оттук нататък предполага минимум 4 млрд.лв. само за едно автоматично увеличение на заплатите в публичния сектор, каза Адемов.
Попитан дали ще подкрепят вота на недоверие на "Възраждане" Адемов каза, че когато се запознаят с мотивите, ще се произнесат.
В отговор на въпрос дали "Автомобилна администрация" трябва да се закрие народният представител каза, че ако закриването на тази институция ще реши проблемите с корупцията в този сектор и изобщо в държавата, са съгласни. Но това предложение по-скоро ми прилича на рефрена "няма човек, няма институция, няма проблем" заяви Хасан Адемов.
От АПС съобщиха днес на брифинга, че като парламентарната група са внесли два законопроекта в деловодството на Народното събрание. Единият е Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, който се отнася за близо 1 милион български граждани с турско-арабски имена, които по време на тоталитарния режим, по време на т.нар. Възродителен процес, са били насилствено преименувани. От АПС предлагат насилствено наложените имена категорично да бъдат заличени от държавните регистри. Севим Али от АПС съобщи, че на български граждани, които попадат в тази хипотеза, им се налага много често при определени административни услуги да съобщават за насилствено наложените имена, както и да подават декларация за идентичност на имената. По този начин тези хора допълнително биват унижавани, заяви Али.
От АПС са направили предложения за починалите български граждани, които попадат в същата хипотеза и са били насилствено преименувани, техните имена да бъдат служебно възстановени и насилствено наложените имена да бъдат заличени от регистрите. За нас насилственото преименуване не е само един административен акт, това е посегателство върху човешкото достойнство. С предлагания законопроект целим, макар и късно, да възстановим справедливостта, заяви Севим Али от АПС. Той напомни, че подобен законопроект е предлаган многократно в пленарна зала, но не е срещнал подкрепа. Този път се надяваме да получим подкрепа от всички парламентарно представени партии в 51-вото Народно събрание, заяви Али.
От АПС предлагат още изменение на Закона за здравното осигуряване, като темата е здравнонеосигурените лица. По информация на Националната здравноосигурителна каса от май тази година броят на българските граждани със загубени здравноосигурителни права е около 1,2 милиона души. Според Националната агенция за приходи, според различна методика, която те използват, е малко над 2 милиона, което означава, че има проблем, каза Адемов. Той припомни, че през 2015 г. беше променен Законът за здравното осигуряване, като възможността за възстановяване на здравноосигурителните права беше след връщане 60 месеца назад или пет години. В действащото законодателство има текст, който казва, че ако през последните три години човек има три неплатени здравноосигурителни вноски, то той губи права. Предлагаме референтният период да бъде изравнен, тоест вместо 60 месеца назад да се връщат да плащат 36 месеца, тоест три години.