По думите на Симидчиев колкото и да е мощен един инструмент, ако не е адекватно контролиран, не може да се стигне до нещо ефективно. ИИ може да разглеждаме като „д-р Гугъл на стероиди“ и, пропускайки важен детайл, може пациентите да закъснеят в лечението, затова в здравеопазването трябва да се ограничи вредата, посочи той. Затова те предлагат при устройство, медикамент, процедура използването на ИИ да се допуска единствено ако ползата надвишава вредата.
За да можем да контролираме нещата и да не минат те над рамката на съотношението риск-полза, трябва да имаме и регулаторна рамка, добави депутатът. По думите му доверието е ключово, за да можем да използваме тези системи така, както трябва, а за да може ИИ да влезе в здравеопазването, са нужни стандартизация и контрол.
Практически в много области може да се използва ИИ в здравеопазването – рисковото селектиране, общуване, диагностика, опростяване на лекарския жаргон, но във всяка област трябва да има специална регулация, подчерта Александър Симидчиев.
Според него трябва да има профилно законодателство, за да може този ИИ да стане устойчив и да върши работата, за която е предназначен.
Предлагаме т.нар. клинична експертна система, която да подпомага работата на медицинските и немедицинските специалисти, добави Божидар Божанов, съпредседател на „Да, България“ и един от авторите на законопроекта.