Излюпи се първият за годината малък брадат лешояд по програма за възстановяване на вида

Първото за годината малко брадато лешоядче се излюпи по програмата за възстановяване на вида в Спасителния център за диви животни „Зелени Балкани“, съобщи за БТА координаторът на размножителната програма Андреана Дичева.
През първата седмица след излюпването малкото е било отглеждано от екипа на центъра в кувьоз, след което е върнато при родителите си. По думите на Дичева именно излюпването и първите дни след него са най-критичният период за оцеляването на вида. През този етап птицата се храни на всеки два часа и получава допълнителни витамини и минерали, за да се осигурят оптимални условия за развитие. Полът ѝ ще бъде установен след навършване на поне един месец чрез генетичен анализ на кръвна проба.
Брадатият лешояд е изчезнал от България преди повече от половин век. По думите на Дичева усилията за възстановяването на лешоядите у нас продължават от десетилетия и включват изграждане на размножителна база, обучение на екипи, международно сътрудничество, обмен на птици и дългосрочен мониторинг.
През май миналата година за първи път след 50-годишно отсъствие в България бяха освободени три брадати лешояда – събитие, определяно като историческа стъпка в процеса на реинтродукция на вида. За съжаление, един от тях почина. Вторият е преминал успешно лечение след вирусна инфекция и се очаква да бъде пуснат отново на свобода през пролетта.
„Всяка птица е резултат от години работа – от отглеждането на родителите, през международния обмен, до грижите по излюпването и адаптацията в природата. Загубата на дори един индивид връща процеса назад“, подчерта Дичева.
Отравянията остават една от най-сериозните заплахи за лешоядите. В района на Котел в рамките на дни бяха отровени общо седем птици – шест черни лешояда (картали) и един белоглав лешояд. По думите на Дичева тази загуба представлява сериозен удар върху дългогодишните усилия, международното сътрудничество и вложените средства по програми, финансирани и от Европейския съюз.
Според нея единственият ефективен механизъм за ограничаване на престъпленията срещу дивата природа е налагането на реални и строги санкции. „Ако няма ефективни присъди и сериозни финансови глоби с възпиращ ефект, трудно можем да разчитаме само на апели и информационни кампании“, заяви тя.
През 2023 г.  е създадено специализирано полицейско звено за борба с престъпленията срещу дивата природа, а природозащитни организации настояват за законодателни промени, по-ясни процедури и по-строго прилагане на съществуващите разпоредби.
По думите на Дичева, дори когато се събират доказателства и се установява наличие на отровни вещества, част от досъдебните производства не достигат до ефективни присъди. „Една реална осъдителна присъда би имала силен превантивен ефект“, завърши тя.