Изложбата е направена преди една година и е обиколила Северозападна България точно, когато приключва пандемията от COVID-19. Тогава тя е показала на предприемачите, че дори в подобна ситуация е възможно да бъде използвано времето, за да модернизират производството си, каза Мария Панайотова.
За град Враца по Националния план за възстановяване и устойчивост към момента общия брой на договорите е 91, общия брой на бенефициентите е 68, общата стойност на брутната финансова помощ е малко над 58 милиона лева, общата стойност на тези 91 договора е 69 768 929 лева, посочи Мария Панайотова.
Данните по отделните програми на Плана за възстановяване и устойчивост, рефлектиращи в изложбата са – по програма „Технологична модернизация в предприятията“ са сключени 12 договора, по „Подкрепата за преход към кръгова икономика“ - 5 договора и по програмата „Решения в областта на информационните и комуникационни технологии и киберсигурността на малките и средни предприятия“ - 14 договора.
„Това, на което искаме да обърнем внимание е какво се очаква да се случи в следващия програмен период или какво ще се случи с бъдещия дългосрочен бюджет на Европейския съюз за периода 2028-2034 година“, каза Мария Панайотова.
Тя припомни, че през този месец е излязла резолюция на Европейския парламент с четири основно точки, като се очаква да има промени, които да касаят бюджета, заради нуждата от засилена конкурентоспособност в Европа, от една страна и от друга страна геополитическата обстановка в света. Това налага, че бюджета за следващия програмен период трябва да бъде съобразен с тези две теми.
„От друга страна ще е необходима и най-вероятно ще има много строга отчетност и проследяване на разходваните средства. Това на практика, най-достъпно казано, означава, че ще се премине към финансиране срещу реформи, така, както в момента се случва с методите на финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост“, посочи ръководителят на „Европа директно - Враца“.
Дали ще намерим мястото си в този програмен период, дали ще има полза от средствата, които ще бъдат отпуснати, това зависи изцяло от нас самите като държава и ние сме оптимисти в тази посока, заяви в заключение Мария Панайотова.
Със своята инициатива БТА си поставя за цел да предоставя информация на широката общественост и да насърчава открит диалог относно политиката на сближаване, резултатите на местно ниво и изпълнението на политическите приоритети на Европейския съюз.
БТА даде начало на проекта „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“ с откриваща конференция във Велики Преслав на 1 ноември 2024 г. - в Деня на народните будители. Целта му е да предостави обективна и изчерпателна информация, за да се даде точна цялостна картина на политиката на сближаване на Европейския съюз, включително на Фонда за справедлив преход, съответната подкрепа по Плана за възстановяване на Европа или от инструмента за техническа поддръжка. Специален акцент се поставя върху образованието и уменията като двигател за развитието на регионите.
От ноември 2024 г. до септември 2025 г. БТА организира дискусии по проекта в пресклубовете си в Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Казанлък, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Петрич, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Самоков, Свищов, Силистра, Сливен, Смолян, София, Стара Загора, Троян, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол, както и трансгранични конференции в Белград, Босилеград, Букурещ, Одрин, Солун и Скопие.