Изложба в памет на художника Марин Подмолов ще бъде открита днес в столичната галерия "Сердика"

Мечтая един ден елитен световен критик, разглеждайки картините ми, да познае, че съм живял на Балканите в края на 20-и и началото на 21-ви век. Думите на художника Марин Подмолов (1946-2024) припомнят от столичната галерия „Сердика“, където от днес, 8 април, до 26 април се открива изложба в негова памет.
„Живописта, която съвместно правим със съпругата ми, ако беше музика, би трябвало да се нарича мелодичен ортодоксален джаз – „Мадона”, „Време”. А в друго направление, общите ни работи ги определям като поетична, сюрреалистична абстракция – „Есен”, „Странни цветя”, „Торба с огън”. Често рисувам пейзажи, натюрморти, голи тела и композиции, които съвсем скромно определям като поетичен реализъм“, казва авторът.
„В последните десетилетия виждам как пластичните изкуства си влияят и проникват едно в друго, като взаимно се обогатяват. Често в живописта срещаме пластика или графични прийоми, а скулптурата ползва цветове. Като се замисля, това не е нещо ново. Достатъчно е да си припомним Египет или Древна Гърция. В същото време този микс на жанрове и стилове е тотален в изкуството като цяло – кино класиката в съвременните музикални клипове, живописта от всички епохи в киното. И колкото творците са по-информирани и талантливи, толкова художествения резултат е по-неочакван, задълбочен и значим“, казва още Марин Подмолов.
„Той е художник с изключително богат творчески диапазон и култура. Еднакво виртуозен в рисуването на фигурални композиции, стенописи, портрети, голи тела, натюрморти, пейзажи, гоблени, художествено пространствено оформление, плакати, запазени знаци, шрифтове. Независимо, че в живописта търсенията му варират от абстракция до поетичен реализъм и ортодоксални сюжети, творчеството му е много лично и лесно се разпознава“, коментират от галерия „Сердика“.
Оттам припомнят, че батикенкаустиката (смесена техника, лично негов патент), в която неръкотворния акварелен батик контрастира с категоричните цветни петна на енкаустиката и релефа, е „подобно на пеене в катедрала, където детски гласчета звънтят и създават неповторима хармония до мощни мъжки баритони и баси, напомняйки неповторимата патина на времето“.
Марин Подмолов е роден на 18 август 1946 г. в Нова Загора. Професионалната си подготовка започва от 10-годишна възраст. Завършва художествена гимназия в София, а след това ВИИИ „Николай Павлович” – специалност „Приложна графика“ при проф. Александър Поплилов през 1974 г. Член е на Съюза на българските художници от 1976 г. От 1981 до 1991 г. е директор на художествената гимназия „Димитър Павлович” – Сливен. Участва в десетки национални изложби в София, Видин, Перник, Пазарджик, Шумен, Варна, Русе, Добрич, Ямбол, Бургас, Сливен, Габрово, Несебър, както и в международни – Париж, Лондон, Рим, Стокхолм, Сиатъл, Монреал, Токио, Варшава, Москва, Букурещ. Има близо 30 самостоятелни изложби в Сливен, Жеравна, Несебър, Нова Загора, Бургас, София, Атина, Никозия.
/ДД