Временната изложба „Богове и светилища в Римска Тракия“, дело на специалистите по археология от Национален археологически институт с музей при Българска академия на науките (НАИМ-БАН) и Регионален исторически музей – Перник, ще бъде подредена в Регионален исторически музей – Перник от 16 октомври до края на годината, съобщават от НАИМ-БАН.
По думите на екипа експозицията обединява уникални експонати и постери, разкриващи сложната картина на античната религия в периода Ι – ΙV в. В нея са показани едни от най-представителните находки, съхранявани в двата музея: материални свидетелства за общуването между боговете и хората, населявали пределите на западнотракийските земи през разглеждания период. Изложбата цели да покаже съвременните достижения на археологическите проучвания върху езическите култове и светилища в земите по горното течение на р. Струма, поставени в контекста на цялата римска провинция Тракия. Археологическите обекти, от които произхождат експонатите, са разположени в границите на днешните Софийска, Пернишка и Кюстендилска област. През римската епоха тези земи са принадлежали към градските територии на два антични града Сердика (София) и Пауталия (Кюстендил), посочват от НАИМ-БАН.
„Подбраните материали са главно находки от извънградски светилища. За разлика от организираните по гръцки и римски образец градски култове и религиозни празници, „селските“ светилища съхраняват следите от многобройни индивидуални актове на почит към божествените сили, управлявали живота на човека. Всеки от показаните в изложбата предмети (оброчни плочки, статуетки, керамични съдове и лампи, оловни огледала, накити и пр.) е емоционално натоварен с нечия съкровена молба и лична история, с болка, с радост или благодарност“, разказват от екипа. Те отбелязват, че в повечето случаи молителите остават анонимни, но има и такива, чиито имена са достигнали до нас, издълбани върху вотивните релефи с изображения на различни богове. Езическите светилища в Тракия през римската епоха са място за жертвоприношения, лечебни ритуали и оброци, но и за утвърждаване на идентичност в рамките на Империята.
От НАИМ-БАН уточняват, че езическите вярвания в римската провинция Тракия отразяват сложен процес на взаимодействие между местни традиции и външни културни влияния. Тракийските божества (Тракийския конник, Дионис, Хермес) продължават да се почитат, но вече в съчетание с боговете от гръцкия и римския пантеон (Зевс, Хера, Аполон, Артемида, Асклепий, Херакъл, Трите нимфи и др.). Процесът на сливане и съвместно почитане на местни, гръко-римски и източни по произход божества, наричан религиозен синкретизъм, е характерен за цялата територия на Римската империя.
„В Тракия той води до възприемането на гръцката иконография на божествата, които въпреки това носят специфични, местни епитети. Находките, произхождащи от земите около горното течение на р. Струма показват, че в тази част от провинцията особена популярност са имали два култа – този към божествената двойка Зевс и Хера и този към бога-лечител Асклепий, изобразяван и като Тракийски конник. Регионалните специфики са подчертани в материалите от светилищата на Зевс и Хера Каристореной при с. Копиловци, Кюстендилско и при махала Арбанас край гр. Радомир, и от светилището на Асклепий Кейлайден в кв. Църква (старо име Даскалово), гр. Перник“, казват още те.
/ВСР