Изоставените съоръжения в реките създават риск от наводнения и са опасни за екосистемите. За това предупреждават от природозащитната организация WWF България. Пример за подобни съоръжения са прагове и бентове, изградени преди 1989 г., които могат да задържат вода и наноси. Такива са и неизползвани воденици и малки водноелектрически централи, както и конструкции за водохващане.
Бариерите възпрепятстват миграцията на рибите, като това може да унищожи цели рибни популации. Натрупването на застояла вода над бариерите често води и до замърсяване, обясняват от WWF България. Това създава проблем както за речните екосистеми, така и за местните общности, които губят възможности за препитание, риболов, отдих и устойчив туризъм, разясняват специалистите.
Когато такива речни съоръжения са полуразрушени, те променят посоката и силата на речното течение по непредсказуем начин и създават опасност от ерозия и увреждане на защитна инфраструктура (диги). Те са и предпоставка за сериозни наводнения, каза Стоян Михов, еколог и ръководител на програма „Води“ във WWF България.
Изследване на WWF за река Лом показва, че в района има над 40 речни бариери, повечето от които отдавна не носят полза, но вредят на реката и местните хора. Всички тези обекти попадат в защитени зони от европейската мрежа „Натура 2000“ или в защитени територии по смисъла на българското законодателство. Те нарушават природозащитните цели на съответните зони и територии, дефинирани от Министерството на околната среда и водите (МОСВ), коментираха от организацията. Първият участък обхваща каскадата от прагове и бентове между село Замфир и квартал Момин брод на град Лом, а вторият — бариерата край махала Фалковец при село Яньовец, уточниха от природозащитната организация.
В началото на февруари т.г. министърът на околната среда и водите представи на оперативно съвещание на Министерския съвет доклад за речните участъци с намалена проводимост за 2024 г. Информацията е за всички участъци на територията на страната, чиято проводимост е нарушена. Препоръчано бе осигуряване на проводимостта и своевременно почистване от дървета, храсти, строителни и битови отпадъци от страна на отговорните институции, а именно областни управители, кметове и „Напоителни системи“ ЕАД, съобщиха в началото на октомври от МОСВ.