Използването на изкуствен интелект и готовността на младежите за пазара на труда обсъдиха на форум в София

Използването на изкуствен интелект и готовността на младежите за пазара на труда обсъдиха на форум представители на местната власт, бизнеса, гражданския сектор и активни млади хора. Форумът „Младежи – Изкуствен интелект – пазар на труда: All Inclusive“ се проведе в София. Организатор на събитието е „Политическа и гражданска обсерватория“ с ръководител проф. Анна Кръстева в партньорство със Столична община. 
Ако хората не се научат да работят с изкуствен интелект, ще отпаднат от пазара на труда - не защото изкуственият интелект ще заеме тяхното място, а защото ще бъдат по-малко продуктивни от своите колеги, каза заместник-кметът на Столична община по направление „Образование, спорт и младежки дейности“ Десислава Желязкова. Развитието на технологиите отдавна ни побутва към дигитализация, но истинският тласък дойде с пандемията, когато открихме, че много неща могат да се случват без физическо присъствие, обясни тя. 
Желязкова подчерта, че не е притеснена за мотивираните хора, които вече използват AI (Artificial intelligence/Изкуствен интелект бел.ред.), но е притеснена за останалата част от работещите. На тези хора е трудно да приемат AI като свой помощник – не само защото е непознат, а защото не им се дава начин да открият как да работят с него, така че да им бъде полезен. По думите ѝ учениците вече използват AI и сега е време да започнат и учителите. 
По време на форума бяха представени резултатите от проучване сред 69 младежи на възраст между 14 и 30 години и 25 работодатели. Над 50% от младежите използват изкуствен интелект всеки ден, а 80% – всяка седмица, като най-често го използват като помощник за учене, работа с информация и по-бързо изпълнение на задачи, каза проф. Анна Кръстева.
Около 40% от младежите са много уверени, че знаят как да използват AI инструменти, близо 55% са донякъде уверени, а около 6% не са уверени. Когато обаче въпросът е за готовността им за пазар на труда, управляван от AI, едва около 16% се чувстват много подготвени, близо 70% – донякъде подготвени, а около 14% – неподготвени, обясни проф. Кръстева.
Около 95% от организациите използват AI инструменти в екипа си – от тях близо 55% активно, а около 40% – в ограничена степен. Близо 75% от работодателите смятат, че AI ще замени много начални позиции, а около 50% вече наблюдават намалена необходимост от някои начални работни задачи.
Според младежите най-важни са комуникационните умения (около 70%), дигиталните умения (около 50%), критичното мислене и решаването на проблеми (по около 40%). Според работодателите най-важни са знанията за реални задачи (около 70%), комуникацията (около 60%) и уменията за работа с AI (около 60%), посочи Анна Кръстева.
И работодателите, и младежите са съгласни, че основният въпрос не е само дали AI ще замени работата, а какви нови умения ще бъдат необходими в бъдеще, показва проучването. 
Младите хора се чувстват сравнително уверени в използването на AI, но това не означава, че се чувстват напълно готови за пазара на труда, който под влиянието на AI променя работата, уменията и професионалните възможности, обобщи проф. Кръстева.
Участниците във форума обсъдиха предизвикателствата и възможностите пред младежите и работодателите в контекста на пазара на труда, дигитализацията и интеграцията на изкуствения интелект. Проектът е част от международната инициатива PATHFINDER.