Как да бъде подобрено качеството на образованието дискутираха политици, работодатели, синдикати и родители

Как да бъде подобрено качеството на образованието, дискутираха политици, работодатели, синдикати и родители на среща по инициатива на „Продължаваме промяната“. Това е част от серията дискусии по важните теми за бъдещето на България под мотото "Силна България в силна Европа". Участниците обсъдиха и как да се развият уменията и знанията на децата за реалния живот.
Зорница Славова, Институт за пазарна икономика, представи техни данни, според които за 2025 г. от общо над 900 училища у нас в 201 на държавния зрелостен изпит по български език и литература оценките са под среден (3), 17 училища са със слаб (2). Има около 20 училища, които са подобрили резултата с една единица. Сливен е градът с най-ниския обхват на деца в детските градини.
Според Росица Стелиянова, Асоциация на индустриалния капитал в България, няма единна система, която от детската градина до висшето образование да насочва и профилира децата. Като проблеми работодателите посочиха, че няма преподаватели, които да подготвят по определени професии, а завършващите нямат практически умения и трудови навици. Друг проблем е, че много млади хора не искат да работят. АИКБ настояват за цялостна стратегия за развитие на образованието, както и план-приемът да бъде съобразен с реалните нужди на бизнеса. Следва да бъде въведен и задължителен стаж за учениците. АИКБ не смята, че принципът „парите следват ученика“ е подходящ, нужни са и инвестиции в обучение на учителите.
Председателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев смята, че истинският въпрос е как определени професии да станат интересни и как децата да се възпитават в определени професии, като например да си направиш семеен бюджет, а не да се прибягва към хазарта. Ако няма общо виждане как трябва да се промени образованието, то никога няма да се промени, посочи той. Според него това минава през преосмисляне на това каква част от информацията, материала, се възприемат в класната стая и извън нея.
Иванка Шалапатова, социален министър в кабинета „Денков“, поиска вместо да се говори отделно за здравна, социална и образователна политика, да се говори за интегрирана политика. Няма никакъв стратегически документ за ранното детско образование, подчерта още тя.
Да говорим за качество на образованието е ключово, каза Ваня Кастрева, бивш зам.-министър на образованието. Тя също се обяви за интегрирана политика. Много объркахме учителя какво се иска от него, коментира още Кастрева.
Иван Кънчев, Синдикат на българските учители (СБУ), подчерта, че качественото образование е тази сфера в обществения живот, която води държавата към просперитет. Важно е, говорейки за образованието, да не отричаме това, което е било преди нас, смята той. По думите му всяка промяна трябва да бъде направена на научна основа. За СБУ е очевидно, че трябва да бъде променена образователната структура, като основното образование да бъде до 8 или 9 клас. Нужни са и повече ресурсни учители за децата със специфични образователни потребности.
В обобщение Николай Денков (ПП) посочи няколко системни проблема в образованието. Първият е, че уязвимите групи са изключително съществен дял от учениците и не трябва да се разглеждат като изключения, а да има системен подход. Според Денков няма как да се реши този проблем, ако не се започне от яслите и детските градини. Без дефиниция за качество няма как да създадем правилните стимули за директорите и учителите, посочи още Денков. По думите му също в България самооценката не се използва, за да се видят какви са слабостите и как да се преодолеят. Учителите не са подготвени за това, което ги чака, трябва да има повече практики, по-малко теоретична подготовка, посочи още той.  Ключова е и мотивацията на участниците в образователния процес, която трябва да бъде поставена за обсъждане, смята Николай Денков. Той също подчерта, че няма ясна дефиниция за качество на образованието и че трябва да се отчита и използването на изкуствения интелект.