Как образованието да е едновременно полезно и интересно, обсъдиха политици и експерти на дискусия, организирана от „Продължаваме промяната"

Как образованието да е едновременно полезно и интересно, обсъдиха политици и експерти на дискусия, организирана от „Продължаваме промяната“ (ПП). Форумът е част от поредицата дебати под мотото „Силна България в силна Европа" по инициатива на политическата сила.
По думите на Николай Денков( ПП) въпросът е какво искаме от образованието в един свят, който се развива прекалено бързо и не знаем какви ще са ценностите, когато децата завършат, какви ще са институциите. Затова, посочи той, трябва да работим те да са подготвени и това е нашата задача. Българите се отличаваме с една особеност и тя е, че очакваме спасител, имаме усещането, че от нас много не зависи, сърдим се на институциите – тази народопсихология трябва да бъде преодоляна, добави още Денков.
Председателят на ПП Асен Василев припомни, че текущата система на образование е направена по време на „индустриалната революция“ в края на 19-ти век, за да учи на дисциплина, на изпълнение и защото е било скъпо да намериш информация. Сега предизвикателствата са други и системата трябва да се преосмисли, за да подготви всички българи за това, което ги очаква следващите 40 години, подчерта той. 
Илко Йорданов от изследователския екип на Институт „Отворено общество“ коментира, че ключови макронасоки в развитие на образованието са новите методи на преподаване и изпитване, как да внедрим „изкуствен интелект (ИИ) асистенти“ за учителите и децата. Той представи и проучване от края на 2024 г. сред 2400 ученици между 14 и 18 години за основните предизвикателства. Като такива на първите места те са посочили дисциплината, агресията, лошите взаимоотношения, в по-малка степен е сложният учебен материал, натоварената учебна програма.
Делът на прогнозните средства за образование от Брутния вътрешен продукт за 2025 г. и 2026 г е 4,8% по данни на Министерството на финансите, като това е изоставане от средните равнища на държавите от ЕС, коментира още Илко Йорданов. От учителите 62-63% имат доверие към ИИ. Над половината от българите са съгласни да бъдат забранени мобилните телефони в училищата, според изследване на Евробарометър, цитирано от него.
Иво Петров от Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологи INSAIT към Софийския университет „Св. Климент Охридиски“ обърна внимание на рисковете от използването на ИИ, защото той разсъждава не по начина, по който хората го правят. По думите на Петров има една голяма база данни и при въпрос ИИ дава най-вероятния отговор, не съзнава, че може да прави грешки, затова е много лесно в образователната система някой да бъде объркан. Важно е информацията да бъде проверена и това да бъде заложено в образователния конспект, подчерта Петров.
Ивайло Ушагелов, директор на Националната природо-математическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов" в София, коментира, че не трябва да се забравя човешкият фактор – учене чрез преживяване, „обърната“ класна стая, т.е. ресурсът трябва да бъде заложен към квалификацията на учителите.
Мария Брестничка от Национална мрежа за децата отбеляза, че полезното учене означава какво учим. Тук може да се обърне поглед към учебните програми, които не стигат до истинския разговор за междупредметните връзки - защо една и съща епоха не се учи в едно и също време в различните предмети, за да се придобие представа за епохата като цяло, обясни тя.
Това, което се преподава в училище, трябва да се разбира от децата, затова е важен обемът, който се преподава, а той е много голям и не може да се осмисли от учениците, коментираха експерти по време на дискусията. Затова трябва да се преосмисли съдържанието на материала, структурата на средното образование, то да се раздели на класическо и професионално. 
Яна Алексиева, представител на родителска организация, коментира, че трябва да се помисли как виждаме едно дете, един млад човек в края на образователната система, както и какво да е преживяването му в училище.