Как отново да станем девет милиона в България, обсъдиха експерти на дискусия, организирана от „Продължаваме промяната“

Как да станем отново девет милиона в България и проблемите на майчинството, обсъдиха експерти на дискусия, организирана от „Продължаваме промяната“ (ПП). Темата е “Млади семейства и доходи“.
Доц. Калоян Цветков, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, каза, че демографската динамика в страната за последните 25 години бележи тенденция на траен спад на населението - с около 1,5 млн. души, а средногодишно - около 60 хил. души. Доц. Цветков обаче отбеляза, че в определени общини има концентрирано младо население и висок естествен прираст. След 2010 г. имаме един много устойчив процес на увеличаване на смъртността у нас, което е един от големите проблеми, каза още Цветков. Според представените от него данни раждаемостта в България е над средната за ЕС и нормална в световен мащаб. Сливен, Ямбол, Пазарджик и Ловеч са с висок коефициент на фертилност, каза специалистът. Важна е и възрастта, на която се ражда първо дете. Средно за България тя е около 28-29 години, коментира доц. Цветков. По думите му все по-тревожен у нас е проблемът с репродуктивните възможности - около 150 хил. двойки имат такива проблеми. Важна е и възрастовата структура на населението.
Повече от 5 промила е разликата между средното ниво на смъртността в ЕС и в България и това е много тежък проблем за нас, който основно е свързан със здравната система и социалните условия за живот, каза Калоян Цветков. По думите му Северозападна България, Северна централна България, Сакар и Странджа са с най-високи негативни стойности за смъртност, а общият тренд е за увеличение. Част от смъртността е предотвратима в България, каза Цветков. Сегашната ситуация не показва оптимистично бъдеще, коментира още той и добави, че е проблемно разминаването между демография и икономика.
Доц. Борис Казаков, Българска академия на науките, припомни, че според текущата статистика у нас напоследък идват да живеят повече хора от тези, които напускат страната. Това положително салдо дори да е реално, да не забравяме, че населението е в болшинството си възрастно - около една четвърт е над 60 години, подчерта Казаков. Най-много деца се раждат от най-бедните майки, припомни той и допълни, че до 2040 г. прогнозата е населението у нас да бъде пет-шест млн.
Венко Сабрутев, ПП, обобщи, че 70% от територията на България през 2040 г. ще бъде „демографска пустиня“.
Веселина Панайотова, фондация „ Мама има работа“, засегна проблемите на работещите майки. Проучване от м.г., проведено от фондацията сред майките в София, в което са участвали 335 жени, показва, че най-често те имат едно дете, като самите са на възраст от 31 години нагоре, със сравнително високи доходи. Две деца имат 43 процента. Резултатът е, че жената в България вярва, че освен в да бъде в ролята си на майка, трябва да работи. Основната нужда е от гъвкаво работно време и квалификационни курсове, каза Панайотова.
Според Иванка Шалапатова, социален министър в кабинета „Денков“, е важно дали ще се промени фокусът на политиката, а именно - върху благосъстоянието на човека. В България няма семейна политика, седем години няма и стратегия за детето, каза Шалапатова. Ако търсим демографско развитие, трябва да има овластяване на младите хора, допълни тя. По думите ѝ е важна и политиката за активен живот на хората в пенсионна възраст, да им се даде възможност да бъдат дигитално подкрепени, да бъде осигурено по-добро качество на живот и смисъл да бъдат по-активни участници в обществото. Социалната политика се случва некоординирано със здравната и образователната, каза още бившият социален министър.
Домашното насилие е част от нашето всекидневие и, за съжаление, и тук няма политика, каза Илиана Балабанова, представител на гражданския сектор.