Kак се следи качеството на въздуха и какви подобрения предстоят за по-достъпни данни разказаха от Изпълнителната агенция по околна среда

Националната система за качество на атмосферния въздух предстои да бъде обновена по два проекта - по програма “Околна среда” (2021 - 2027) и по Българо-швейцарската програма за сътрудничество. Целта е да се модернизират станциите, да се обнови оборудването, да се направи информацията по-достъпна за хората, включително чрез изграждане на мобилно приложение. Това казаха за БТА представители на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС). През следващите месеци ще бъде извършен пълен анализ, за да се очертаят последователните действия за предстоящите промени. Докато това се случи, експертите ще продължат да следят внимателно функционирането на системата и отчитането на данните за замърсители.
Измерване на фини прахови частици и други замърсители
Националната система за качество на атмосферния въздух се състои от 48 станции, каза Тодорка Петкова, главен експерт в отдел "Мониторинг на въздуха, шума и радиологичен мониторинг" към ИАОС. Тя показа как работи автоматичната измервателна станция "Павлово". В автоматичните станции се измерват основните показатели - фини прахови частици, серен диоксид, азотен диоксид, озон, въглероден оксид и тежки метали като арсен, олово, никел и полиароматни въглеводороди, поясни тя.
Нивата на фини прахови частици обичайно се покачват през отоплителния сезон, даде пример Петкова. В рамките на 24 часа стойността се осреднява и се получава средноденонощна концентрация, разясни специалистът. Тази концентрация може да се сравни със средноденонощните норма и едва тогава да се каже дали има превишение на нормата или не. Нормата е 50 микрограма, измерена 4 чаза 2са от 00:00 до 24:00 часа, уточни Петкова.
На въпрос кой е най-опасният замърсител за здравето на хората във въздуха, Петкова отговори, че това могат да кажат здравните експерти, но подчерта отново, че има норми, които трябва да се спазват. 
На сайта на ИАОС е достъпна система за информиране на качеството на въздуха, с която гражданите могат да се запознаят. Информацията се подава в реално време и към Европейската агенция по околна среда. 
По-модерна и по-разбираема за хората система
Работейки в непрекъснат режим, апаратурата изисква изключително завишен контрол на техническите параметри, както и постоянна поддръжка и периодично обновяване, коментира Радослава Шоевска, главен директор на Главна дирекция „Лабораторно-аналитична дейност“. Затова работим активно за нейното обновяване, посочи тя. Реализираме проект по програма „Околна среда" (2021–2027), насочен към подобряване на качеството на мониторинга на национално ниво. Той ще се изпълни в рамките на 30 месеца и включва обновяване на част от техническите средства, с които извършваме т.нар. индикативни измервания, обясни експертът.
Ще има промяна и за мобилните автоматични станции, които позволяват измервания на локални места, където са идентифицирани проблеми с качеството на въздуха, съобщи Шоевска. Планирали сме те да измерват както т. нар. рутинни замърсители, така и някои специфични вещества, отбеляза също тя. Предварително сме обсъдили с регионалните инспекции по околна среда тази идея, за да ни подадат те информация за предприятията на техните територии и какви са потенциално изпусканите замърсители, добави експертът. По думите на Шоевска акцент ще бъде и осигуряването на техническа възможност за нова апаратура, включително за измерване на хидрокарбони и живак в емисиите, за да се контролират предприятия, които например изгарят отпадъци.
Предвидени са и подобрения по отношение на мрежовата и информационната сигурност за надеждни и защитени данни, отбелязаха също от ИАОС. 
По българо-швейцарския проект ще бъде надградена системата за измерване на качеството на въздуха така, че тя да бъде по-модерна, по-достъпна и разбираема за хората, каза Емил Рангелов, ръководител на проекта. Проектът ще започне с обстоен анализ, който ще даде информация за състоянието на съществуващата инфраструктура, каза той.
В момента достъпът до данните изисква няколко стъпки през сайта на ИАОС, допълни Шоевска. Целта е чрез мобилно приложение информацията да е достъпна веднага на телефона на всеки гражданин. Данните и сега са надеждни, но искаме да подобрим скоростта и удобството на достъпа, разказа Рангелов.
Планираме приложението да изпраща известия в реално време за състоянието на въздуха и да осигурява постоянна информираност. Националната система покрива цялата страна, като позиционирането на станциите е съобразено с европейските изисквания, разясниха още от ИАОС.