Как живеят хората в боляровското село Воден два месеца след пожарите?

Изпепелени къщи, изпепелени надежди и живот във фургони – такава е картината в боляровското село Воден два месеца след опустошителните пожари. На площада са се събрали хората, чиито домове изгоряха. Най-обсъжданата тема е как ще изкарат зимата във фургони. Най-често задаваният въпрос – къде е държавата?
„Тук има две ъглови легла, в другата стаичка две легла и тук мивката с котлончето. Петима живеем тук – четирима възрастни и 10-годишната ми дъщеря. Детето ми ходи в къщата на брат ми, която успяхме да спасим от пожара, за да си пише домашните, защото тук е много тясно и невъзможно“, показва 35-годишната Нели Янева.
60-годишната ѝ майка – Минка Янева, споделя, че още не може да забрави преживяното. „Много страшно беше. Бях на работа, готвачка съм в Дома за възрастни хора тук. Чух, че пожарът е стигнал до нашата къща. Хукнах да бягам, внучката ми беше вкъщи. Развиках се, изкарах я, казах ѝ да бяга надолу към центъра на селото“, спомня си през сълзи тя.
Във фургон за временно настаняване, на метри от изпепелената си къща, живее и 82-годишната Каля Келешева. Благодари на всички дарители и на местната управа. „Кметът какво може да направи, когато държавата не взема мерки? Трябва да се настоява парламентът да вземе мерки. И по-скоро да ни направят, макар и сглобяеми къщички да са“, допълва възрастната жена.
„Само дойдоха тука като бяха пожарите и какво направиха? Дойдоха, видяха ни и си отидоха. Това е, ние нямаме държава. Къщата с моя съпруг сме я градили с двете си ръце, но всичко изгоря. Жива и здрава ми е внучката – това е най-важното. Животът продължава“, казва с въздишка Минка.
„Тука бяха, обещаваха, това ще дадем, онова ще направим, но няма нищо. Двуетажна къща, гараж голям – всичко изгоря, нацяло е срината. Невъзможно е зимата във фургони. Нито печка можеш да сложиш там, нито нищо. Има климатик, ама тука токът спира. Спре ли токът и край“, обяснява 85-годишният Янчо Зидаров. 
На фона на всеобщото отчаяние обаче идва и една добра новина – за семейството на Даниела и съпругът ѝ Димитър. Пет години и половина, те чакат да осиновят дете. Само дни след като губят къщата си, прегръщат за първи път жадувана в продължение на 21 години рожба. 
„Наистина стана чудо, да дойде в нас“, разказва Даниела Николова с малкия Николай в скута си. И показва условията във фургона: „Кошарата е тук , няма къде да я сложим, разглобена е отдолу под леглото. Аз спя с малкия тук, на това легло, майка ми – на другото, а мъжът ми – отвън, защото няма къде. Надяваме се вече държавата да помисли за нас“, добавя тя.
На по-бърза реакция от страна на държавата и на по-малко бюрократични спънки в подобни бедствени и кризисни ситуации казва, че се надява и кметът на пострадалата от пожарите община Болярово - Христо Христов. „Много подробности, много изисквания в това постановление, което излезе. Много критерии поставиха, а то не става така. Голяма част от документите на хората изгоряха, нотариални актове изгоряха, лични карти изгоряха“, коментира той.
На третия ден след пожарите местната администрация е била готова с поисканите от държавата оценки на 13 изгорели основни жилища в селата Воден и Крайново. Последвал е обаче отказ и допълнителни указания за нови оценки по пазарни цени от лицензиран инженер-конструктор, обяснява кметът на крайграничната община.
„Сега наближава зима, всичко възможно трябва да се направи. Моят апел е, колкото се може държавата по-бързо и по-адекватно да отпусне необходимите средства. И дано се съобрази с тези оценки, които са направени. Първата оценка, която поискахме, сумата беше 1,9 млн. лева, но беше отказана. Впоследствие се наложи по пазарни цени. Оттук нататък, разчитам и вярвам хората колкото се може по-бързо да ги получат“, допълва кметът.
По думите му всички изискани документи ще бъдат готови следващата седмица и внесени веднага в междуведомствената комисия към Министерския съвет, за да бъдат отпуснати средствата. Десет от пострадалите домакинства очакват сглобяеми къщи, а останалите три – се надяват да градят наново от основи.