Kак животът на децата може да се промени в сянката на климатичните промени, коментира експертът Апостол Дянков

Климатичните промени влияят върху ежедневието на децата, като може да засегнат здравето и психиката им. Образованието често е сред първите засегнати области, в които се усеща това въздействие. Това смята експертът по климатични политики Апостол Дянков, който коментира как екстремните метеорологични явления се отразяват на живота на хората, като най-уязвими са най-малките граждани. 
БТА припомня, че наводнението по Южното Черноморие отне живота на четирима души, стотици бяха евакуирани, други останаха по домовете си с призив да не излизат. На места беше спрян градският транспорт, а учебните занятия преустановени или пренасочени в онлайн режим.
Съвремието е такова, че дори при нормални условия е трудно балансирането между работа, семейство и училище. Под въздействието на климатичните промени все по-често може да бъде нарушен ежедневният ни ритъм, коментира Дянков. Причината - климатичните промени в България са процес, който дълго време тече незабелязано, а после настъпва с бързи и видими последици, заяви той.
Обществото и институциите насочват вниманието си към наводнения и пожари, но истинската заплаха се крие от по-дългосрочните тенденции като засушаване, продължителни горещи вълни и дори навлизане на нови болестотворни и инвазивни видове, отбеляза експертът.
Възможни прояви на стрес 
Натрупаният топлинен стрес, който вече започва още през май и юни, нарушава съня и концентрацията на децата, даде пример Дянков. Рязката промяна на времето също създава допълнителен стрес както у учениците, така и у родителите, добави още той. 
Дискомфорт се поражда при избора на дрехи - тогава, когато трябва да излязат с дебело яке сутринта, а следобед температурите се покачат много и трябва да остане по тениска, споделят родители. 
Факт е това усещане за капризно време с огромни дневни температурни амплитуди, дори през късната есен и зима, когато не знаем колко ката дрехи да сложим, каза Апостол Дянков. Има и поройни и внезапни извалявания, които трудно се прогнозират локално. Така може да има и подгизнали под дъжда деца, докато успеят да се приберат от училищния двор в класните стаи, даде пример Дянков. 
Мнението на експерта е, че децата са по-малко физически и психологически подготвени за екстремните прояви на времето. Екстремните горещини, наводненията, дори разпространението на кърлежи, които се появяват заради по-топлото време, засягат най-вече децата, коментира Дянков. Въздухът също става по-опасен – замърсяването, вследствие на температурни инверсии и горски пожари, вреди на децата, тъй като в детска възраст те са с по-нисък ръст, а вредните частици се концентрират близо до земята, подчерта Дянков.
Зима без сняг или лято без достатъчно слънце?
Не мисля, че в България ще има зими без никакъв сняг скоро, нека децата са спокойни, каза Апостол Дянков в отговор на въпрос има ли опасност от зима без сняг или лято без достатъчно високи температури. 
През последните години наблюдаваме по-топли от нормата зими, с повече изразени топли периоди през зимата, но те са последвани и от доста студени периоди, разясни експертът. По думите му научните данни отчитат, че това може отчасти да се дължи на отслабване на атмосферните течения, които са отговорни за преноса и циркулацията на нашите ширини – което прави и студовете и топлите вълни по-продължителни.
У нас сняг в планините през зимата ще продължи да има, макар и ски сезоните да са по-кратки, разочароващи и опасни, заради топенето и лавините. Децата няма да забравят как изглежда снега, но може би всички ще придобием малко по-различна представа за сезоните – няма да приемаме сезонното време за даденост, коментира Дянков. 
За съжаление на други места традициите отстъпват пред тенденцията за затопляне. Скандинавия или Нидерландия, където студените зими са били свързани с каране на кънки по каналите или ски маратони в равнините, сега ситуацията се променя и децата вече нямат възможност безопасно да практикуват тези спортове. 
По-адаптирани училища
Когато говори за училищната инфраструктура, експертът откроява два основни проблема – предвидимостта и разходите. Той изрази надежда, че така наречените дървени ваканции в някои части на страната скоро ще останат в миналото. Това ще стане благодарение на програмите, които заменят остарелите отоплителни системи, посочи Апостол Дянков. Най-ефективни според него са автоматизираните вентилационни системи и термопомпите, които осигуряват оптимален комфорт през всички сезони.
Дянков обръща внимание и на нуждата от контрол върху качеството на въздуха в класните стаи. Измерването на концентрацията на въглероден диоксид не само подобрява условията на учене, но и има образователен ефект, като показва на учениците какъв е реалният принос на CO₂ към климатичните процеси, заяви той. Ако училищата закупят уреди за измерване на концентрацията на CO2 в помещенията може да се намали умората и същевременно да се показва „базовата“ концентрация на този газ, която, уви, нараства всяка година – последно е около 425 части на милион, а трябва да я върнем до най-много 350. В класните стаи със сигурност трябва да е под 1000, посочи той. 
Експертът смята, че училищата могат да играят активна роля в адаптацията към климатичните промени. За целта трябва да се мисли за ограничаване на ефекта от градския топлинен остров чрез зелени или светли покриви, повече засенчени пространства в дворовете и процедури, които предпазват учениците от излизане при екстремни жеги, обясни Дянков. Природно-базираните решения, като дъждовни градини и градско земеделие, са не само практични, но и имат и възпитателен характер, счита той. 
В много училища в България днес се практикува „градско земеделие“, което е чудесно, каза Дянков. Любопитна подробност е, че в класните стаи, а и у дома, може да се поставят растения като лавандулата, които отблъскват комарите по естествен начин. Участието на учениците в засаждане и грижа за дървета и храсти насърчава връзката им с природата въобще.
От гледна точка на адаптация трябва да се помисли да се намали локалният ефект от т.нар. градски топлинен остров, което значи битумните черни покриви на учебните сгради да се превърнат в зелени покриви или поне да се боядисат бели, отбеляза също експертът. Там, където учениците спортуват, трябва да има засенчване през горещите дни, както и периоди на деня, в които децата да не излизат навън – така, както в някои градове има при замърсен въздух. Много е важно да се използват природно-базирани решения, като дъждовни градини, които задържат вода, осигуряват равномерното ѝ попиване в почвата, а имат и образователна цел, каза Дянков. 
Обединяването на усилията между родители и деца, учители и ученици, училищно ръководство и местна власт, с правилните политики на централно ниво, могат да помогнат за по-устойчива образователна инфраструктура, която да ни позволи по-лесно да се справим с промените в климата. Според Дянков общественото и институционалното внимание към влиянието на климата върху децата все още е недостатъчно. В стратегиите за адаптация темата обикновено се разглежда в по-широки категории като човешко здраве или уязвими групи, но рядко се обръща специално внимание на специфичните нужди и уязвимости на децата. Според него е време това да се промени.
Материалът е изготвен в рамките на Климатична лаборатория, организирана от Асоциация на европейските журналисти - България и платформата „Климатека“.