Всички гледни точки за домашното насилие – на агресора, на неговите жертви, на институциите, показва документалният филм „Зад заключените врати“, който ще бъде представен за първи път на 30 март от 18:00 часа в Киносалона на Нов български университет, Корпус 3, каза за БТА копродуцентът Антония Дончева – Доня.
Филмът е документален, с кинематографични възстановки. В него са включени интервюта с три жени – жертви на домашно насилие, с хора, които излежават присъди за това престъпление. Във възстановките е показана и историята на мъж, който е бил подложен на емоционално насилие от страна на партньорката си. Опитали сме да представим всички гледни точки, обясни Дончева.
Подготовката е продължила повече от три години, а снимките – около три месеца. Емил Иванов е продуцент и директор продукция, Михайло Коцев – режисьор, а сценарист е Бора Докле.
В кинематографичните постановки участват известни български актьори като Койна Русева, Александър Сано, Иван Юруков, Неда Спасова, Мартина Апостолова, Елеонора Иванова – Нори, Веселин Петров, Кристина Янева – Буба, Светослав Добрев, Севар Иванов и Ахмед Юмер – Ози. Те са се включили абсолютно безвъзмездно. Когато им се обадих, просто казаха „да, веднага се включваме, искаме да участваме в тази кауза“, отбеляза Антония Дончева.
Тя описа самите жени, които са били жертви на домашно насилие и са се съгласили да разкажат историите, като невероятни бойци. Те изключително дълго са страдали, с много тежки последствия, но, слава на Бога, получили са навременна помощ и са успели да се измъкнат, разказа Дончева. Вярва, че мълчанието само може да пречи, то не помага. Това е една от нашите цели – да говорим за това, да го показваме, да информираме обществото. Колкото повече говорим за това явление, колкото повече го показваме, толкова по-голяма нетърпимост ще има към него, убедена е тя.
Филмът е част от кампанията „Не си сама“. Домашното насилие не е просто проблем, то е явление, което се отразява на всички, смята Дончева. Чрез кампанията успяхме да събудим емпатия, многократно се увеличиха сигналите и потърпевшите, които потърсиха помощ, коментира тя, като отбеляза, че е изключително трудно да потърсиш помощ – от страх, от срам, от това, че много често вината се търси в потърпевшата, а не в насилника. Много често жертвите на домашно насилие не осъзнават, че са жертви, а кампанията малко или много им помогна да се припознаят, смята тя.
Част от жертвите не споделят за проблема си, защото го приемат за нормално, биват манипулирани, посочи Антония Дончева. Защото насилието не е само физическо. Психическото насилие понякога е много по-опасно. То е недоказуемо и много трудно се хваща. Ако живеете с един манипулатор, какво ще направите, как ще разберете, че сте манипулирани, даде пример тя и добави, че дори самите насилници, като посегнат, изкарват отново жертвата си виновна – „ти ме предизвика“.
Освен това много от жертвите са и финансово зависими. Къде да отиде например с две деца, при положение че е изолирана, без финанси, принудена да напусне работа, да се отдалечи от семейния и приятелския си кръг, коментира Дончева.
Чрез този филм се опитваме да покажем „червените флагове“ и различните гледни точки, да покажем включително и работата на държавните институции. Защото държавата прави много, но хората не знаят към кого да се обърнат, отбеляза тя. Ако можем да променим нагласата на един човек, на един свидетел, ако можем да спасим дори един живот, това пак ще е ужасно много, защото животът е безценен, каза копродуцентът на лентата.
Най-трудното за нея са били интервюта с потърпевшите. Когато видите очите на жена, която е тормозена, измъчвана, заплашвана, държана заключена в тъмното... Когато видите тези очи, изпълнени с ужас, никога не можете да ги забравите, разказа Дончева. Показана е и гледната точка на мъж, който е психически тормозен от партньорката си.
На сайта си продуцентите – „Бад гайс филмс“, отбелязват, че за тях това не е просто проект, а мисия, и то най-важната до този момент. Филм, който разкрива невидимата война, която всяка трета жена в България преживява ежедневно – война, водена в мълчание, страх и зад заключени врати.
Проектът е естествено продължение на работата им в сферата на социалните каузи. През 2022 и 2023 година създадохме и продуцирахме националната кампания #Несисама, посветена на проблема с домашното насилие. Проактивната фотографска изложба с билбордове в центъра на гр. София, видеата с участието на популярни български актриси и широкият медиен отзвук показаха, че обществото жадува за по-дълбок разговор по темата, припомнят продуцентите. Именно тогава се е родила идеята за филма – необходимостта да се чуят истинските истории, да се видят лицата зад статистиката, да се покаже истината без грим.
Те отбелязват, че статистиката е жестока и в България близо 1 милион жени са преживели домашно насилие. Едва 5% от тях търсят помощ. Децата често са косвени жертви, носещи емоционални травми, които се предават през поколения и се отразяват на цялото ни общество.
„Зад заключените врати“ цели да покаже цялостната картина – личната болка, обществените последствия, ролята на институциите и най-важното: какво можем да променим, коментират от „Бад гайс филмс“. Възстановките поставят зрителя „между шамарите“ – там, където страхът е осезаем, а мълчанието крещи. Документалната част включва гледни точки на жертви, институции, психолози, адвокати и дори извършители, което изгражда пълна картина на проблема, отбелязват те.
Към мисията са се присъединили институции, които ежедневно се сблъскват с домашното насилие и неговите последствия. Сред тях са Софийската районна прокуратура, Министерството на правосъдието, Главна дирекция „Национална полиция“ – Сектор „Домашно насилие“, както и екипът на Национална система 112, които са споделили своя опит, статистики и механизми за реакция. Филмът е създаден с подкрепата на Министерството на културата.
В процеса на работа активно се включиха и социални работници от Затвора – Белене, които работят с извършители на насилие и дават уникална перспектива върху причините, поведението и цикъла на агресия, разказват създателите на филма.
Проектът е получил подкрепа и от Фондация „Център Отворена врата“, както и от редица експерти – юристи, психолози и специалисти на първа линия.
Най-голямата ни гордост са жените, които застанаха с лицата си, за да разкажат своята история, отбелязват продуцентите. Те синтезират идеята на проекта си така: „Нашата мисия е проста, но огромна: да дадем име на страха, лице на смелостта и пространство на истината. Да покажем онова, което обществото не иска, но трябва да види. Да запалим разговор, който не е удобен, но е необходим. Защото зад всяка заключена врата стои човек. Стои живот. Стои съдба, която заслужава да бъде видяна и чута“.