Каквото и да кажем на този исторически ден, няма да е достатъчно, за да изразим своята почит към героите на Априлското въстание, каза Наталия Киселова в Копривщица

Смелостта на априлци, тяхната саможертва и вяра ни задължават да следваме великия им завет и винаги да отстояваме справедливостта, свободата, достойнството и честта на България, заяви председателят на Народното събрание Наталия Киселова в словото си по време на тържествена церемония в Копривщица повод 149-ата годишнина от Априлското въстание .
Каквото и да кажем на този исторически ден няма да е достатъчно, за да изразим своята почит към героите на Априлското въстание и национално-освободителното ни движение. Трудно се намират най-точните думи, за да се обрисуват духа и саможертвата на участниците в онези драматични събития от пролетта на 1876 година, отбеляза Киселова.
Председателят на парламента прие рапорта на командващия тържествената заря-проверка и поздрави представителните роти на карловския гарнизон на площад „20 април“ в Копривщица.
Киселова посочи, че преди 149 години черковните камбани именно тук, в Копривщица, оповестяват началото на Априлското въстание в Четвърти революционен окръг – най-светият и най-трагичният момент в борбата на българския народ за национално освобождение и независимост. 
По думите на председателя на парламента героизмът и себеотрицанието на поборниците приковават погледа на цяла Европа на целия свят. По тези тесни калдъръмени улици сякаш все още отекват стъпките на Тодор Каблешков и неговите съратници, посочи Наталия Киселова. Тя подчерта, че от Копривщица поема подписаното с кръв писмо, което ще подпали пожарища в Четвърти революционен окръг, ще призове всички патриоти да последват примера на копривщенци, а Панагюрище, Клисура, Перущица и Батак ги следват.
Оттук и поема и подписаното с кръв писмо, което ще подпали пожарища в IV революционен окръг, ще призове всички патриоти да последват примера на вашите предшественици – копривщенци, посочи Киселова и добави, че следват Панагюрище, Перущица, Клисура и Батак. По думите ѝ безстрашно и с непоклатима вяра, въстаниците развяват знамето на бунта с готовността да пожертват и самите себе си в името на своите идеали за свобода. Тяхната смелост, саможертва и вяра ни карат да следваме великия им завет и винаги да отстояваме несправедливостта, свободата, достойнството и честта на България. Тя се обърна към копривщенци, че имат правото днес да се гордеят със своя род и история. 
Априлското въстание и национално-освободителните борби разбудиха съвестта на света, съвестта на Европа, която обърна поглед към поробените наши земи – те отвориха пътя към Освобождението. Нашите предци ни показаха, че свободата се печели с кураж, дързост и с разум, че свободата е безценен дар, който всеки ден трябва да отстояваме с доблест, мъдрост и единение. Затова и днес носим тежката отговорност да сме достойни за огромната им саможертва, заяви председателят на парламента. 
Слово изнесе и кметът на община Копривщица Мария Тороманова. Тя посочи, че обединението на народа по време на Априлското въстание буди възхищение. Тороманова посочи, че днес времената и хората са други, но титаните на Априлската епопея ще ни служат за пример и издигат винаги до висотата на европейското мислене и ще напомнят, че да си европеец значи преди всичко да си българин – готов да пожертва личното си щастие в името на общото благо. 
Присъстващите бяха поздравени от местни деца с рецитала „Моята България“. Отдадена бе почит с едноминутно мълчание, а след това прозвуча и националният химн. 
Официални гости тази вечер освен Наталия Киселова бяха още народните представители от Софийска област Младен Маринов (ГЕРБ-СДС), Димитър Григоров (ДПС – Ново начало), бригаден генерал Пламен Йорданов, заместник командир на Сухопътни войски, полковник Димо Гюлджанов, заместник командир на 61-а Стрямска механизирана бригада. 
Честванията по случай 149-ата годишнина от обявяването на Априлското въстания продължава и утре. Ще бъдат показани живи картини от въстанието. 
Априлското въстание избухва на 2 май 1876 година (20 април стар стил) срещу османското иго. Въстанието е организирано от Гюргевския революционен комитет, създаден на 11 ноември 1875 г. от български емигранти в Гюргево, сред които Никола Обретенов, Стоян Заимов, Панайот Волов, Георги Икономов, Георги Измирлиев (Македончето), се посочва в справка на отдел „Справочна“ към БТА.
На 11 май 1875 г. под председателството на Стефан Стамболов започват заседанията на комитета, продължили до 25 декември 1875 г. Изработен е план за въстание, насрочено за 1 май 1876 г., според който България е разделена на пет революционни окръга - I (Търновски) с център Горна Оряховица и главен апостол Стефан Стамболов, II (Сливенски) с главен апостол Иларион Драгостинов, III (Врачански) с главен апостол Стоян Заимов , IV (Пловдивски) с център Панагюрище и с главен апостол Панайот Волов и V (Софийски), който по-късно не функционира, сочи още справка. 
Въстанието продължава около един месец. Потушено е с нечувана жестокост, като над 30 000 българи са избити, стотици градове и села са опожарени и ограбени, а хиляди хора са хвърлени в затворите или са заточени, се посочва още в информацията на БТА.