"Камилите", Римските терми и североизточна ъглова кула от крепостна стена в Хисаря са реставрирани по програмата „Региони в растеж"

Южна крепостна порта "Камилите", Римските терми и североизточна ъглова кула от крепостна стена в Хисаря са реставрирани по проект по оперативна програма „Региони в растеж“. „Античният град Диоклецианопол (Хисаря) – перлата на провинция Тракия на балнеолечението в Римската империя“ бе на стойност  9,6. млн. лева.
„Проектът е изключително важен за развитието на Община Хисаря и вярвам, че всички се убедиха колко успешни са дейностите по реставрация, консервиране и експониране на обектите. Това обаче е само етап от археологическо-реставрационните дейности и ни предстои още работа“, коментира кметът на Хисаря Ива Вълчева.
Ръководителят на проекта арх. Пламен Михалски припомни дейностите по проекта, по който са заснети и трите обекта. По Южна крепостна порта "Камилите" са извършени консервационно-реставрационни работи на източната и западната кули, които са завършващата част на портата. Реставрирана е фасадата на портата и вътрешното стълбище. „Камилите“ са и с ново художествено осветление. След консервационно-реставрационни работи и с художествено осветление са и две помещения от Римските терми и североизточна ъглова кула от крепостна стена, както и прилежащите ѝ куртини в посока запад и юг.
Общата рехабилитарина площ по проекта е 1815 кв.м, включваща 1200 кв.м Римски терми, 315 кв.м  южна порта “Камилите” и 300 кв.м Североизточна ъглова кула.
Археологът и директор на Археологическия музей в града Митко Маджаров подчерта, че благодарение на проекта е работено на дълбочина, позволила да бъдат открити нови артефакти, разкриващи историята на древния град Диоклецианопол. „Всеки археолог се радва най-вече, когато намери надписи, а не накити и затова съм удовлетворен, че намерихме ценна мраморна плоча с надпис на гръцки език, като надписът се датира от средата на II век, каза Маджаров. По думите му в Хисаря историческите находки са концентрирани и неслучайно италиански археолози отбелязват, че градът може да съперничи на Рим като археология.
Термалният комплекс е разположен в централната част на града, в непосредствена близост до минералните извори, където са съсредоточени най-атрактивните постройки от архитектурата на античния град –монументална двуетажна обществена сграда, термален комплекс и амфитеатър. 
Южна крепостна порта „Камилите” е разположена в западната половина на южната крепостна стена. Направените проучвания показват, че в този си вид южната порта е била построена на това място след изграждането на крепостната стена. Това ясно се вижда от направените сондажи, които днес са оставени като прозорци за нагледна демонстрация на научните заключения. 
Североизточна ъглова кула е осмоъгълна на кръгла основа. По форма се различава от останалите крепостни кули, които са правоъгълни. Формата ѝ е давала възможност за по-добър обстрел от всички страни. Южно от кулата куртината е висока около 10,5 метра. През 70-те години на ХХ в. е извършена консервация на всички кули, разположени на северната крепостна стена без Североизточната ъглова кула. 
Първите археологически разкопки на римския град Диоклецианопол са проведени през 1909 г. и са свързани с името на известния български археолог проф. Богдан Филов. След него старините около хисарските минерални извори са били предмет на научните занимания на редица авторитетни български археолози, сред които Петър Мутафчиев, Кръстьо Миятев, Иван Велков, Васил Миков, Вера Иванова, Димитър Цончев, Костадин Маджаров. След 1990 г. проучването на богатото археологическо наследство на римския и ранновизантийски град Диоклецианопол се извършва под научното ръководство на доц. д-р Митко Маджаров.
В резултат на тези дългогодишни археологически разкопки е разкрита и проучена цялата укрепителна система на римския град Диоклецианопол с всички нейни елементи - куртини, крепостни кули и крепостни стълби, порти, потерни, протейхизма, защитен ров, както и римски терми, частни и обществени сгради, раннохристиянски базилики, амфитеатър, некрополи и гробници. През 1976 г. с решение на Министерски съвет пространството, заградено с крепостните стени на римският град Диоклецианопол е обявено за Национален археологически резерват.
Днес внушителните архитектурни останки на античния град са експонирани в подходяща паркова среда и превърнати в атрактивни туристически обекти.
Проектът включва и разработване и отпечатване на пътеводител за Хисаря на български, английски, френски, немски, руски, турски и гръцки език. Подготвена е и беседа за аудиогайд с превод и е закупено тур аудиогайд система за организирани групи.