Капанският ансамбъл е явление в съвременната българска култура и е визитна картичка на Разград, каза директорът му Светослав Стойчев

Капанският ансамбъл е явление в съвременната българска култура и отдавна е визитна картичка на Разград, каза директорът му Светослав Стойчев. За визията и модерната концепция, за репертоара и развитието на ансамбъла, за работата по новия проект на формацията, насочен към развитието на творческите школи за млади таланти говори той по време на местната конференция по проекта на БТА „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“, който информационната агенция изпълнява с подкрепата на Европейската комисия.
Той представи два нови проекта, по които културната институция ще реализира през годината. Първият е държавното дофиннасиране на стойност 223 000 лева. Той включва четири музикално-танцови изпълнения и изцяло нов репертоар. Реализира се под името „Картини от България“ и всяко произведение е самостоятелно и може да влезе в различна програма.
Другият проект предстои да бъде подписан в скоро време. Той е по национален фонд „Култура“  на стойност 123 000 лв. По него предстои да бъде направен изцяло нов спектакъл под името „Легенда за голямото имане“. Легендата е местна, обясни Стойчев. По думите му имената и на двата проекта са знакови за българския фолклор. 
„Винаги сме разглеждали културата като фактор за социално и икономическо устойчиво развитие, като поставяме фолклора, фолклорните традиции и културното наследство на България в контекста на предлагания художествено-творчески и продукт като безценен  ресурс. Приемаме културата като социален фактор за интеграция на различни маргинални групи и групи със специфични потребности, деца и младежи. Включваме и визии за висока професионална култура и съвременни изкуства, съобразно с реалните обстоятелства в Капанския ансамбъл и община Разград“, каза Стойчев. 
Той убедено твърди, че за изпълнението на всичко това е нужно взаимодействие на всички представители на обществото, както и непрекъснат обмен между тях, но най-вече - да се работи за нова визия и добре обмислена модерна концепция за поставянето на нов репертоар, който ще допринесе за развитието на Капанския ансамбъл. 
Затова пред творческия екип стои предизвикателството за създаване на нови  художествено-творчески продукти, било то ансамблови спектакли и тематични концерти, които да представят многообразието на българския музикален, песенен и танцов фолклор и допринесат за опазването на нематериалното културно наследство с нов модерен прочит.
„Може да звучи нескромно, но Капанският ансамбъл е явление в съвременната българска култура и отдавна се е превърнал във визитна картичка на Разград. За това и художествените произведения на ансамбъла, включени в най-новия художествен проект „Картини от България“ ще отразяват особеностите на Разградския етнорегион и многообразието на българския фолклор“, съобщи директорът на културната институция.  
Поставено е началото на активна творческа работа с нови творци – композитори и хореографи, които в творческа симбиоза с изпълнителите и художествените ръководители ще реализират атрактивни музикални и танцови интерпретации с впечатляващ ритъм и динамика, съчетали красотата на българските багри, ритми, песни и темпераментни игри. Стойчев изрази надежда, че от тук нататък те ще определят нов уникален облик на ансамбъла. 
В най-скоро време в репертоара на ансамбъла ще бъдат  включени произведения като „Йерлийски игри“ – танцово произведение, вдъхновено от една от групите на най-старото население в Северна и някои региони на Североизточна България – хърцоите, „Искаха ми двама, трима“ – акапелна песен от капанския етнорегион, „Фолклорна разходка“ – танц, който представя фолклора на различни области на България, „Пиринска сюита“ – мащабно ансамблово произведение, с акцент върху Пиринската фолклорна област, „По Великден“ – тематично ансамблово произведение, вдъхновено  от северняшкия и влашкия фолклор и др. 
„И всичко това е, за да имаме основание да смятаме, че Капанският ансамбъл ще продължи да повдига самочувствието на всички хора от Лудогорието“, добави той. 
Директорът разказа, че още при встъпването си в длъжност е разбрал, че развитието на публиката и в частност на младата аудитория, стои проблем, за решаването на който са нужни система от мерки и ясно дефинирана маркетингова стратегия. „Затова Капанският ансамбъл  трябва да използва в своята дейност различни инструменти за “отваряне” към общността. А това може да стане само с обогатяване на репертоара и реализирането на нови творчески проекти“, категоричен бе Стойчев. 
По думите му осъзнаването на този важен аспект в поведението на ансамбъла е  ключово, защото „едно по-активно взаимодействие с общността, разширява  стандартния комплекс от дейности и видимо отваря врати към потребностите на младежката и детска аудитория“. 
Основен помощник в реализирането, предлагането и популяризирането на фолклора и фолклорните традиции в процеса на “формиране, възпитаване и отглеждане” на публика е училището и извънучилищните институции за работа с деца и младежи. 
Капанският ансамбъл има две формации, свързани с културата, в които децата и младежите на Разград са обхванати в извънучилищни форми - Детски фолклорен ансамбъл „Лудогорче” и Средношколка танцова формация „Лудогорска младост”. Отдавна беше назряла необходимостта от развитието на детска творческа школа. С реализирането на новия творчески проект е заложено да бъде открита детска творческа школа „Лудогорче“, която да включва както детски танцов състав, така и група за народни песни. Смятаме, че така създадената школа ще даде възможност за привличане на повече деца, които да се запознаят с фолклорните традиции на нашите деди и с времето ще се превърне в своеобразна работилница за млади таланти, отбеляза Светослав Стойчев. От своя страна младите хора ще получат възможност да участват в културните проекти, като им се предостави сцена за изява и ще насърчи творческото им развитие. 
Ние знаем, че не всички от тях ще станат певци или танцьори, но за нас най-важното е, че всички те през свободното си време ще бъдат ангажирани с полезни и приятни занимания, които ще ги вдъхновят да заобичат българските фолклорни традиции. Ще разберат, че това ще им даде възможност за магическото съприкосновение със сцената и публиката, както у нас, така и в чужбина, защото българският фолклор е неизчерпаема съкровищница от мъдрост, естетика и добродетели. А ние по този начин се надяваме да култивираме у децата усещане за национална принадлежност, сигурност и стабилност, посочи той.