Капитан Димитър Списаревски е символ не само заради тарана си, а и като представител на цяло поколение български авиатори, каза уредникът Цветан Сашев

Капитан Димитър Списаревски е знакова фигура в историята на българската военна авиация не само заради извършения на 20 декември 1943 г. въздушен таран, но и като представител на поколението млади летци, които изграждат съвременната българска авиация в навечерието на Втората световна война. Това каза за БТА уредникът в Регионалния исторически музей – Добрич Цветан Сашев.
По думите му Списаревски принадлежи към поколението пилоти, родени между 1915 и 1921 г., които започват своя път след ограниченията, наложени на България с Ньойския договор. След 1935 г. именно тези млади авиатори стават основата, върху която се изграждат новите български Военновъздушни сили.
„Това са били хора, които са обичали да летят. Авиацията е била тяхна страст, но съдбата ги поставя в изключително екстремални условия по време на Втората световна война“, посочи Сашев. По думите му в периода 1943 – 1944 г. загиват десетки български летци, а въздушният таран на Списаревски се превръща в символ на саможертвата в защита на родината.
Историкът отбеляза, че подвигът на добричлията предизвиква интерес и извън България, а след смъртта му е широко отразен в тогавашния печат и радиопредавания. По думите му уважението към Списаревски не отслабва и след промените през 1989 г., когато негови колеги авиатори продължават да популяризират паметта му. „До последния си дъх поредица авиатори продължават да говорят с уважение и респект за него. Дори националният клуб, който създават ветераните, носи неговото име“, каза Сашев.
Според него животът на капитан Списаревски вече е подробно изследван – от раждането му в Добрич през 1916 г., през принудителното преселване на семейството след окупацията на Южна Добруджа, до обучението му във Военното училище и службата му като изтребителен пилот. Тази семейна история е показателна за съдбата на много българи, напуснали родните си места след 1919 г. и започнали нов живот в пределите на свободна България.
Сашев подчерта, че поколението на Списаревски е възпитавано в силно чувство за дълг към държавата. По време на въздушните боеве над София българските летци многократно се изправят срещу многократно превъзхождащ ги противник. „Няма нито един случай на български пилот, който да се откаже да излети“, каза той и добави, че много от младите авиатори влизат в бой почти без боен опит, тъй като българската авиация все още е в процес на организационно изграждане.
По думите на Сашев спомените на съвременниците описват Списаревски като емоционален и решителен човек, който винаги заставал на страната на по-слабите. „Над всичко за него е била България и мисията да защитава своите сънародници“, заяви историкът.
Регионалният исторически музей – Добрич продължава да издирва сведения и за други авиатори, свързани с Добруджа. До момента са възстановени биографиите на няколко пилоти, чиито съдби дълго време са оставали неизвестни, тъй като много от тях загиват млади и не оставят наследници. Според Сашев тези проучвания помагат да бъде разказана историята на цяло поколение млади български летци, чийто живот е прекъснат от войната.
Историкът отбеляза още, че екипът на музея продължава да открива нови документи и свидетелства и се надява да възстанови историите и на авиатори, участвали в отбраната на София, които са оцелели, но чиито имена с времето са потънали в забрава. Според него именно личните примери на тези хора са ценни за съхраняването на историческата памет и военните традиции на България. 
Община Добрич ще отбележи 110 години от рождението на капитан Димитър Списаревски с възпоменателна програма под надслов „110 минути памет за Списаревски“ днес от 17:30 часа.