Катя Паскалева е преди всичко почтеност, достойнство и една тишина, казва авторът на книга и филма за нея Георги Тошев

Катя Паскалева е преди всичко почтеност, достойнство и една тишина. Филмът „Катя и Слона. Техният Пловдив“ е посветен на една изключителна любов, която продължава и след тяхната раздяла. Думите са на Георги Тошев, автор на лентата и на книгата „Тишина от думи“, посветени на голямата българска актриса.
Премиерата беше тази вечер в столичното кино „Одеон“, което не можа да събере всички желаещи да присъстват на събитието.
„Събира ни един юбилей. Събира ни един филм. Събира ни една книга, но преди всичко ни събира една голяма звезда, която си отиде твърде рано, за да стане легенда“, каза издателят Илиян Андонов от „Книгомания“. По думите му с новата книга за Катя Паскалева издателството продължава поредицата за колосите в българското кино – след Стефан Данаилов Татяна Лолова Цветана Манева Георги Парцалев.
„Тази вечер има няколко много специални хора, които са тук. Хора, които са свързани с живота на Катя Паскалева и на Георги Божилов-Слона. Защото има двегодишнини, които предопределиха моя интерес към тях двамата, особено във филма. Въпреки че Слона присъства и в книгата, разбира се“, каза Георги Тошев. Той благодари на Мия Божилова, дъщерята на художника: „Тя не обича да дава интервюта. Не обича да се показва. Избрала е друга роля в живота си, пазейки паметта, както на баща си, така и на Катя Паскалева. Благодаря, че се съгласи да участва в това приключение, тъй като това не беше лесно за нея емоционално. Но тя повярва на мен и на екипа, в който е операторът Стефан Щерев и режисьорът на монтажа Илиян Диков. Благодарим на община Пловдив, която ни подкрепи. Защото този проект беше невъзможен, особено в частта „Архив“.
„Тук има една жена, която, за съжаление, точно когато снимахме беше възпрепятствана, но това е една прекрасна актриса – Цветана Манева, която е добра приятелка на Катя Паскалева“, каза Георги Тошев. „Няма я и Снежина Петрова, актрисата, която избрах също да се включи в този филм. Защото Катя Паскалева преди години беше посочила Снежина като една от най-добрите актриси и актриса, в която виждаше продължение на това, което поколението на Катя искаше да направи в българското кино и театър. И Смятам че Снежина успя да го направи“, добави Тошев.
На вечерта присъства и актрисата Елена Жандова. „Това е дъщерята на големия Захари Жандов, най-близката приятелка на Катя Паскалева. Елена присъства във филма с гласа си. Тя е човекът, който през всичките тези години беше до КатяКойто. Създаде фондацията на нейно име и пази паметта за нея така, както пази приятелството си с нея, докато тя беше жива“, каза Георги Тошев.
Той сподели, че „Тишина от думи“ е най-личната му книга досега: „Позволих си да я напиша, след като се върнах от срещата си с Далай Лама. В нито една книга не съм си позволявал да говоря толкова лично за героя, независимо какви чувства съм изпитвал и колко близки сме били. Аз не мога да кажа, че съм бил много близък приятел с Катя Паскалева, но споделяхме последните 15 години от живота заедно, особено един тежък период за всички ни“.
„През 1995 г., когато тя трябваше да навърши 50 години, нито един театър не се беше сетил, че тази актриса трябва да бъде празнувана. Тогава група ентусиасти и един луд прекрасен директор Златко Гулеков от Сливенския театър се запали от идеята да направи юбилея на Катя Паскалева. Тогава тя не отвори дума за хонорар, а поиска да вземем в трупата Антон Горчев – колега, приятел, съсед, който тогава... караше такси. И ние взехме Антон Горчев, и смятам, че това беше преживяване отвъд художествената стойност и недостатъците, които имаше. Това беше една сплав от актьори, от ямболския и сливенския театър, и млади актьори от София“, каза Георги Тошев.
По думите му „Тишина от думи“ говори много повече за човека Катя,  наблюдаван отстрани – през нейните бележки думи, любови, разочарования, битки.
Както писа БТА, авторът на книгата и филма за Катя Паскалева е бил близо до актрисата. На сцената са играли заедно в пиеса, но са били близки и в живота. Получил е от нея като подарък изречение, което винаги носи със себе си. А след смъртта ѝ – няколко кашона със снимки и бележките, които тя пише в болницата, когато болестта вече е отнела гласа ѝ. Изданието включва бележки, записки и фотографии от личния архив на актрисата, които се публикуват за първи път.
Катя Паскалева участва в над 50 български и чужди филми, сред които „Вилна зона” (1975) и „Матриархат” (1977). По ирония на съдбата героинята Найме от първия ѝ филм „Краят на песента” е безмълвна, а така приключва и животът на Паскалева – като губи гласа си.