Хасково с Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет” е пример, че талантът може да се прояви навсякъде. Това каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев при откриването на местна конференция в Националния пресклуб на БТА в Хасково по проекта „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“, който Агенцията изпълнява с подкрепата на Европейската комисия.
Днес е първият ден на 53-ото издание на конкурса, който e учреден от Община Хасково и Съюза на българските писатели през 1973 г. за първите книги на автори до 40 години с цел откриването, стимулирането и развитието на младите литературни творци в областта на поезията, прозата, литературната критика, детската литература, филмовия сценарий и театралната драматургия, посочи Вълчев.
Той припомни, че бронзовата статуетка „Пегас“ са получавали през този повече от половин век емблематични автори като Росен Босев, Борис Христов, Петя Дубарова (посмъртно), Георги Господинов, Йордан Ефтимов, Иван Ланджев и още много, за които това е първо значимо признание. След това първо отличие, получено именно в Хасково, мнозина от тях получават още много награди по света - доказателство, че българските писатели са приемани като европейски писатели.
Именно заради огромното значение на „Южна пролет” БТА посвети третия брой на възстановеното с месечна периодичност списание за литература, изкуство и култура ЛИК на 50-ата годишнина на конкурса, като броят излезе през май 2022 г., отбеляза генералният директор на Агенцията. Той посочи, че конкурсът напомня за онази притча, която се разказва преди седмица на Велика сряда - за господаря, който заминал, като на слугите си оставил таланти като едному дал пет таланта, другиму два, на третия един. "Тези с петте и двата ги удвоили, а третият се уплашил и заровил единия талант. Като се върнал господарят казал: “Вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта”. Притчата за талантите носи посланието, че човек трябва да влага непрекъснато в различните способности, дадени му от Бога, като ги използва на дело, а не да ги заравя", каза Вълчев.
Генералният директор на БТА каза, че благодарение на конкурса в Хасково се насърчават младите таланти на страната ни да не търсят успеха другаде, въпреки възможностите свободно да се преместят другаде в ЕС, защото България е ЕС, където могат да развият своя талант. Още повече, че талантът в писменото слово най-лесно се изявява на родна почва. А нека и отново напомним, че с присъединяването на България към ЕС кирилицата вече е трета азбука в съюза редом с латиницата и гръцката, подчерта Вълчев.
Хасково е част от организираните от БТА общи национални и европейски разговори благодарение на открития за първи път Национален пресклуб в града преди повече от 20 години на 8 септември 2004 г. по инициатива на тогавашния генерален директор на агенцията Максим Минчев, като в церемонията участва и тогавашният президент Георги Първанов.
"Благодарение на екипа на Агенцията, който вече е от двама кореспонденти, от 1177 публикации за област Хасково през 2023 г. през миналата 2024 г. публикациите за града са 1491 - с 25 % повече. Понеже в тях се включват и съобщения на местните институции, най-вече общината и областната администрация, трябва да отбележим, че само новините на кореспондентите на БТА са се удвоили", каза Вълчев.
Генералният директор на БТА посочи, че през последните четири години Агенцията утрои националните си пресклубове и съхрани и разви отворените през предишните 18 години 14 пресклуба като в момента има открити общо 42 национални пресклуба, които са и кореспондентски бюра на националната информационна агенция на България. Благодарение на националните пресклубове на БТА повече българи от всички тези места в България и в чужбина са част от общите национални и европейски разговори, отбеляза Вълчев.
Проектът на БТА "Европа на Балканите: Заедно чрез знание" с подкрепата на Европейската комисия цели да разказваме за обмяната на знание между хората в България и на Балканите, и хората от останалата част на ЕС, така че взаимно да опознаваме приноса си в общия ни живот в ЕС. Обичайно чуваме, че България получава пари от ЕС и в съзнанието остава това, че българите сме тези, които само печелят от участието си в съюза, но истината е, че и ЕС печели от българите, както печели и от останалите европейски народи. Смисълът на тези срещи е да се вижда съвременният принос, каза още генералният директор на БТА.
Започнахме с откриването на проекта във Велики Преслав - за включването, благодарение на България, на кирилицата като трета азбука в ЕС. Нека отбележим, че през тази година отбелязваме 1140 години от успението на св. Методий и 1170 години от създаването през 855 г. на първата българска писменост (глаголицата) от солунските свети братя Кирил и Методий, припомни също Кирил Вълчев.
В Пловдив, където се включи и Университетът за хранителни технологии, за приноса на България в областта на храните, защото целите Балкани имат едни от най-вкусните храни в цяла Европа. В Монтана на празника на обявяването ѝ за град след Освобождението, след като градското ѝ развитие започва в началото на новата ера, когато римляните превръщат местното селище във военен лагер Монтанезиум, откъдето идва и съвременното име на града - за българския принос в разбирането за съвременния град като едно от нещата, които ни свързват в Европа, понеже голяма част от европарите по различни програми са насочени именно към развитието на общите пространства и споделяната транспортна и комунална инфраструктура, както и по-чистата околна среда в градовете, обясни Вълчев.
В Петрич, като град на две граници - с Гърция и с Република Северна Македония, със силно развит бизнес - за предприемчивия дух на българите с идеи, от които Европа се възползва, но и за да си дадем сметка, че не е нужно да отидеш на другия край на Европа, за да осъществяваш идеите си, защото това е абсолютно възможно да се случи и тук в България, разказа генералният директор. В Габрово след отбелязването на 190 години от създаването на Националната Априловска гимназия през 1835 г. - за българския принос в съвременното европейско образование, като пример, че приобщаването на българите към модерна Европа започва не преди 20, а преди 200 години. Във Велико Търново на деня, в който Православната църква почита паметта на св. Патриарх Евтимий - за значимия принос на България към европейската цивилизация със съхраняването в Източна Европа на християнството, на чиито ценности се гради ЕС, като в тези ценности е и разбирането и толерантността към другия - дори да не споделя същата вяра, заради което в България, а и в ЕС съвместно мирно живеят хора с различни религии, посочи също генералният директор.
В Перник - за българския принос в съвременна Европа и примера за съхраняване на традициите, част от които е Международният фестивал на маскарадните игри „Сурва“, когато БТА проведе конференцията в Националния пресклуб в града, който беше и пресцентър на фестивала, обясни той. Във Видин приносът в ЕС са мостовете на разбирателство - в буквалния, и в преносния смисъл и затова избрахме края на януари за разговора там, защото това е време на символни дати за тези мостове на разбирателство - от свързани с над река Дунав мост “Нова Европа” между България и Румъния и свободното движение през този мост без гранични проверки в Шенгенското пространство до припомнянето на 27 януари като Международен ден в памет на жертвите на Холокоста, че България е спасила своите евреи.
Принос на Свищов в Европа е първото от българските читалища - прозорец към знанието за новостите по света, и затова избрахме за разговора там деня в навечерието на 30 януари 1856 г., когато по инициатива на Димитър Начович, Емануил Васкидович, Георги Владикин и Христаки Филчов в град Свищов е открито Първото българско народно читалище, наречено на дарителите за построяването на сградата му Еленка и Кирил Д. Аврамови. Приносът на Кърджали в Европа е примерът за съхраняване на мира в едно многообразно общество от различни етноси и вяра, и затова разговорът там беше на деня на откриването преди две години на националния пресклуб там - деня, в който Православната църква отбелязва паметта на свети цар Петър, който е останал в историята с миролюбивото си мъдро управление на България, посочи генералният директор.
В Пазарджик е особено видим българският принос към свободния достъп до културата в Европа - затова разговорът там беше в дните на юбилейното 50-о издание на Международния фестивал Зимни музикални вечери “Проф. Иван Спасов”, до който достъпът (както и до концертите на издържания от общината симфоничен оркестър в града) е свободен и безплатен на фона на много скъпите билети за такива фестивали на други места в Европа, разказа Вълчев. В Самоков отбелязахме, че сред първите, които от векове приемат и развиват новото едновременно с останалите места в Европа - от първата печатарска преса за книги в България и първото българско списание „Любословие“ на самоковеца Константин Фотинов през първите светски реалистични портрети с автор самоковеца Станислав Доспевски и първия български фотограф самоковеца Анастас Карастоянов до първия български зимен курорт Боровец край града и първия български ски шампион Петър Попангелов, който носи медалите и за Европа.
Благоевград е пример в Европа за стремежа към свободата, което намира ярък пример в двете освобождения на Горна Джумая, като конференцията се състоя на датата на първото освобождение на 12 февруари през 1878 г. Стара Загора е пример, че България има традиции в развитието на своите региони, които не започват с влизането в Европейския съюз, но с негова подкрепа продължават - два примера за вложения в такова развитие са операта, която е първата извън столицата преди точно 100 години и университетът в града, който развива ветеринарномедицинско образование извън столицата вече 50 години. В Ямбол конференцията бе в деня на откриването на 26-ото издание на Международния маскараден фестивал „Кукерландия“ и ни даде повод да отбележим, че България даде нови празници на ЕС, а с маскарадите в Ямбол в ЕС се разшири на изток старата карнавална традиция в Европа преди Великденските пости, което всъщност е завръщане към корените, защото началото на маскарадните игри в Европа е поставено точно на Балканите с посветените от древните гърци на бога на виното Дионисий седмици в края на зимата и началото на пролетта с игри, състезания, маскаради с молитви и жертвоприношения, както и тракийските кукерски празници през пролетта, обясни генералният директор. Този фестивал, който съчетава местното (ямболско), националното (българско) и регионалното (балканско) с участници от други балкански страни, вече е и европейски, като доказателство за запазването на многообразието в единството, каквото е и мотото на ЕС - “Единни в многообразието”.
Разград дава уникални за ЕС знания, които ги няма никъде другаде в Европа, а някои и в света - пример са уникалното кисело мляко от разградското село Гецово със защитено наименование за произход в ЕС “Българско кисело мляко", а също и редица продукти от фармацевтичните и биотехнологичните предприятия в града, чието популяризиране е важно, и затова БТА избра конференцията да бъде на деня на връчването на наградите на XIII-тия Национален ученически журналистически конкурс „Григор Попов“, за да подчертаем, че България и в частност Разград има нужда от по-добро представяне на всички свои приноси в Европа. Русе - най-големият български град по поречието на река Дунав и петият град по големина в България - е символ на отвореността на българина към различното и възприемчивостта към новото на фона на силни родни традиции. Защото това е градът, през който по река Дунав в българските земи идват различни неща от останалата част на Европа. Други европейски народи нямат този интерес към другия - някои демонстрират затвореност и самодостатъчност, а други векове агресивно налагат собствения си начин на живот и интереси по далечни земи без да възприемат много от там. Избрахме за дата на конференцията деня след закриването на фестивала “Мартенски музикални дни”, защото те също са пример за това любопитство на българина към света с разнообразната програма от музикални произведения от всички краища на Европа - от Брамс и Дворжак на откриването, до Верди на закриването редом до български автори и то в изпълнение на музиканти както от други народи, така и на българи, идващи във Фестивалния оркестър от 16 държави, където са водещи музиканти. Има други европейски държави, които само могат да вземат за пример космополитността, толерантността към различното и възприемчивостта към нововъведенията на българите в Русе, каза Кирил Вълчев.
Кюстендил е пример, че и в по-малки градове в България има разнообразен живот, който непрекъснато се развива - от емблематичните празници на пролетта и черешата, през културния живот със символ Владимир Димитров - Майстора и славната история на спасението на българските евреи до модерния туризъм без да забравяме и силното присъствие на православната християнска вяра в града, олицетворен и от празника Панагия на Успение Богородично. Сливен е пример за градивната сила на осведомеността, на знанието за достиженията на другите, но и за собствените постижения и възможности за развитие - без да си информиран как в Европа правят фабрики, няма как като Добри Желязков през 1834 г. да създадеш първата текстилна фабрика на Балканския полуостров и само осем години по-късно да бъдат открити тютюнева и спиртна фабрика; няма как без да знаеш посоката, в която се движи европейската култура, самият ти да станеш първият български поет Добри Чинтулов или първият български художник, получил академично образование, Димитър Добрович, като със Сливенско са свързани имената на още много просветители - Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Стефан Богориди, Сава Доброплодни, Сава Филаретов, д-р Петър Берон, Г. С. Раковски, Добри Чинтулов, Захари Стоянов и редица други български възрожденци, а познанието за стремежа към свобода на други европейски народи вдъхновява не един българин от „Града на стоте войводи“ като Хаджи Димитър и Панайот Хитов, а от Сливен е и Сирак Скитник, който използва познанията си за развитието на радиото в Европа, за да основе Радио София през 1935 г., обясни генералният директор.
С Варна България дава на ЕС най-големия град на още едно море - Черно море, на което Съюзът получи излаз благодарение на членството в него на България и Румъния, чийто най-голям черноморски град Констанца е с по-малко население от Варна. С Варна ЕС получи не само най-големия град на Черно море, но и наследството на цяла една стара цивилизация - „Култура Варна“, дала не само на Европа, но и на света най-старото обработено злато в открития през 1972 г. Варненски халколитен некропол, в който на 3000 квадратни метра площ има общо 294 гроба с 3000 златни предмети в тях с тежест 6,5 килограма, които според изследване на японски учени през 1974 г. чрез радиовъглероден метод са датирани в периода между 4600 и 4200 г. пр. Хр., като това количество многократно надхвърля всичкото злато, което е намерено от периода на каменно-медната епоха в целия свят, каза също Вълчев.
С приобщаването на България и района на Варна част от ЕС стана и първият праисторически градски център в Европа от 4700 - 4300 г. пр. Хр. с най-стария солодобивен център в Европа от 5500 - 4300 г. пр. Хр. край Провадия. Впрочем тези места, където се е зародил градският живот в Европа, България, подкрепена от останалите държави в ЕС, час по-скоро трябва да предложи да бъдат включени в списъка на световното културно наследство на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО), смята той.
С протестите си по повод катастрофата между тежкотоварен камион и лек автомобил на 31 март в местността Хумата край Телиш, при която загина 12-годишната Сияна, хората от региона на Плевен са пример, че България има гражданско общество, като в останалата част на ЕС, каза още Вълчев.
В Добрич в Деня на Земята, който се отбелязва и в България от 1993 година, беше обсъдено, че в Южна Добруджа делът на обработваемата земя в земеделските територии е най-висок спрямо останалите области в България – 98,8%, а хранително-вкусовата промишленост в Област Добрич заема 48% от промишленото производство, допълни Вълчев. От думите му стана ясно, че с влизането на България и Румъния ЕС получи една от най-плодородните земи на Европа – Добруджа“.
На трансграничните конференции в Скопие (в навечерието на седем години от датата 14.02.2018 г., когато влиза в сила Договорът за добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония и в месеца, когато се навършват три години от откриването на 4 февруари 2022 г. на пресклуба на БТА и в деня на 150-ата годишнина от рождението на Гоце Делчев), в Белград (в навечерието на 1 март - датата, на която преди 13 години през 2012 г. Европейският съюз предостави статут на кандидат-член на Сърбия) и в Босилеград (на деветата годишнина от откриването на пресклуба на БТА на 12.12.2015 г.) отбелязахме приноса на България в предаването на знанието ѝ за ЕС и за възможностите в Съюза за българските граждани в Република Северна Македония и Сърбия. А в националния пресклуб на БТА в Букурещ казахме, че България и Румъния са заедно в Европа векове преди ЕС, но членството им в Съюза премахна всички граници помежду им, обобщи той.