През 2024 г. четири хиляди деца от Сирия, Афганистан и Мароко и 60 хиляди от Украйна са потърсили закрила от водените в тези страни военни конфликти в България. Това сочат данните от доклад на УНИЦЕФ, според който 2024 година e "една от най-пагубните за децата в условия на конфликти" в цялата история на организацията. Според данните на УНИЦЕФ за 2024 г. над 12 164 души предимно от Сирия, Афганистан и Мароко са потърсили международна закрила в България, от които близо четири хиляди са деца, а 64% или 2569 от тях са непридружени. От началото на войната в Украйна до 18 декември т.г. 201 389 души са получили временна закрила в България, от които близо 60 хиляди са деца. Към днешна дата има малко над 70 хил. бежанци от Украйна в България и 40% от тях са деца.
Военните конфликти са оказали опустошително и невиждано досега по размери въздействие върху живота на децата в световен мащаб през 2024 г., сочи докладът на УНИЦЕФ, който прави преглед на последните данни и глобалните тенденции.
Над 473 милиона деца – повече от всяко шесто дете в световен мащаб – живеят в райони, засегнати от конфликти, сочи докладът, който отчита и че светът в момента е арена на най-много конфликти от Втората световна война насам. Процентът на децата, които живеят в райони на конфликти, се е удвоил – от около 10% през 90-те години на миналия век до почти 19% в наши дни, предупреждават от УНИЦЕФ.
До края на 2023 г. 47,2 милиона деца са били разселени поради конфликти и насилие, като тенденциите през 2024 г. сочат допълнително разселване поради задълбочаване на конфликтите, включително в Хаити, Ливан, Мианмар, Държавата Палестина и Судан. Децата наброяват 30% от глобалното население, но средно са около 40% от бежанците и 49% от вътрешно разселените лица. В страните, пострадали от въоръжени конфликти, над една трета от населението живее в бедност (34,8%) в сравнение с малко над 10% в страните, които не са засегнати от конфликти, се казва още в съобщението по повод доклада.
Днес повече деца от всякога живеят в зони на конфликт или са принудително разселени заради военни действия и насилие. Рекорден брой деца, засегнати от конфликти, са с погазени права, включително са били убити или ранени, не са ходили на училище, лишени са от животоспасяващи ваксини и страдат от критично недохранване. Според прогнозите техният брой само ще нараства. Конфликтите са причина за около 80% от хуманитарните нужди в света, за прекъсването на достъпа до жизненоважни ресурси като питейна вода, храна и лекарства.
“Всяко дете има право на сигурност, закрила, грижа и подкрепа, независимо от имиграционния му статус, държавата на произход, пол, раса или религия. Всяко дете е преди всичко дете. Децата бежанци се нуждаят от цялостни грижи, достъп до образование, здравеопазване, правна помощ и психосоциална подкрепа. УНИЦЕФ ще продължи да подкрепя децата, както и отговорните институции в усилията им да осигурят ефективна грижа и закрила на децата бежанци“, заяви Кристина де Бройн, представител на УНИЦЕФ в България. "Практически по всички показатели 2024 г. беше една от най-опустошителните в цялата история на УНИЦЕФ - както по брой на децата жертви, така и по степента на катастрофално въздействие върху живота им", заяви изпълнителният директор на УНИЦЕФ Катрин Ръсел. "Дете, израснало в зона на конфликт, е много по-вероятно да не посещава училище, да бъде недохранено или да бъде принудено да напусне дома си - твърде често многократно - в сравнение с дете, живеещо в мирни райони. Това не трябва да е новото нормално. Не можем да позволим едно цяло поколение деца да се превърнат в невинни жертви на безконтролните войни по света", заявява още Ръсел. Според последните налични данни от 2023 г., ООН потвърди рекордните 32 990 тежки нарушения, извършени срещу 22 557 деца – най-високият брой от началото на мониторинга, възложен от Съвета за сигурност. С увеличаващия се брой на тежките престъпления срещу децата – хиляди деца са били убити и ранени в Газа, а в Украйна ООН констатира увеличение на жертвите сред децата през първите девет месеца на 2024 г. в сравнение с цялата 2023 г. – очакването е за нов ръст тази година, добавят от организацията. От УНИЦЕФ определят като "особено тревожна" статистиката при жените и момичетата и увеличаването на случаите на изнасилвания и сексуално насилие в конфликтни райони. В Хаити, от началото на годината досега, има хиляда процента увеличение на документираните случаи на сексуално насилие над деца. В ситуации на въоръжени конфликти децата с увреждания също са непропорционално изложени на насилие и нарушения на правата им. От фонда предупреждават, че достъпът до образование често е прекъснат в зони на конфликти и повече от 52 милиона деца не посещават училище в страни, засегнати от конфликти. Децата в ивицата Газа и значителна част от децата в Судан са пропуснали повече от една година училище, докато в страни като Украйна, Демократична република Конго и Сирия училищата са повредени, разрушени или преустроени за други цели, оставяйки милиони деца без достъп до образование. Разрушаването на образователната инфраструктура и несигурността около училищата са влошили и без това тежката ситуация с образованието на децата в тези региони. В доклада се посочва, че недохранването на децата в зони на конфликти също е достигнало застрашителни размери. Конфликтите и въоръженото насилие продължават да бъдат основните причини за глада в множество горещи точки заради проблеми със снабдяването с храна, увеличаването на разселванията на населението и възпрепятстването на достъпа до хуманитарни помощи. През 2024 г. се очаква повече от половин милион души в пет страни в състояние на конфликт да бъдат засегнати от масов глад, петата най-екстремна фаза на продоволствена криза, сочи доклада.
Конфликтите имат опустошителен ефект и върху достъпа на децата до животоспасяващи здравни грижи. Около 40% от неваксинираните и непълно ваксинираните деца живеят в държави, които са частично или изцяло засегнати от конфликти. Поради липсата на безопасност, храна и здравни услуги, тези деца често са най-уязвими към болести като морбили и полиомиелит, добавят от УНИЦЕФ и предупреждават, че въздействието върху психичното здраве на децата също е огромно. Преживяването на насилие и загубата на близки провокират депресия, кошмари и затруднения със съня, агресивно поведение или себеизолиране, тъга и страх.
2024 г. се превърна в най-смъртоносната година в историята на хуманитарните организации, като в световен мащаб загинаха 281 хуманитарни работници, което надмина предишни рекорди, посочват от УНИЦЕФ.
УНИЦЕФ призовава всички страни в конфликти и тези, които имат влияние върху тях, да предприемат решителни действия, за да сложат край на страданието на децата, да гарантират спазването на правата им и да спазват задълженията си съгласно международното хуманитарно право, се посочва в информацията по повод доклада на организацията.