Хората трябва отдавна да са разбрали, че не бива да възприемат социалните платформи като медии, каза Руслан Стефанов от ЦИД

Мисля, че хората трябва да са разбрали отдавна, че не трябва да наричат и възприемат социалните платформи като медии. Това каза за БТА Руслан Стефанов, програмен директор и главен икономист на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД). Той откри в София Международна конференция на тема „Правоприлагане в цифровото управление: Платформи, дезинформация и демократична устойчивост“, организирана от ЦИД. 
Това, което Илон Мъск каза – всичко, което виждате на социална платформа, без значение коя е тя, не трябва да вярвате, отбеляза Стефанов. Трябва да го възприемате като форма на забавление, а не като форма на информация, добави той. Но дори и като забавление, трябва да сте наясно, че някой се опитва да ви управлява чрез вашите данни, коментира още Стефанов. Той посъветва хората да търсят новини от медии, за които се знае кой им е собственикът, кои са редакторите и какви са източниците на информация.
На въпрос дали българите успяват да изградят щит срещу дезинформацията, Руслан Стефанов отговори: „Не мисля, че сме там все още, и то специфично спрямо руската дезинформация, която в момента е най-агресивната и която от 2014 г., дори и по-рано, е много концентрирана“. „България е специален любимец на руското външно министерство“, заяви също той. Стефанов го обясни с факта, че през годините Русия се приема като приятелска държава, а през 2019 г. у нас позитивното отношение спрямо Русия беше най-високото в света.
Той смята, че българските институции съумяват да изградят начален капацитет за стратегическа комуникация, като даде пример в Министерство на външните работи, Министерство на отбраната и Министерство на вътрешните работи. Големият проблем е, че дезинформационни истории влизат във вътрешнополитическия дебат, това се случва не само у нас, но и на глобално ниво, обясни експертът. Причината е, че работата по дезинформацията винаги опира до много важно право и ценност – свободата на изказване. Институциите трябва да могат да преценят докъде опира тази свобода на изказване и откъде започва зловредното търсене на влияние, коментира още специалистът.