Кметовете са тези, на когото за добро и за лошо разчитат хората в малките населени места. Всеки търси решение на проблемите си при нас, а ние се стараем да помогнем, доколкото ни позволяват правомощията, каза за БТА Вайде Кушчу, кметски наместник на самуилското село Кара Михал, което е най-малкото населено място в Разградска област.
Данните на Националния статистически институт от преброяването на населението през 2021 г. сочат, че жителите на селото са 44. Като повечето села в страната, преди години в Кара Михал са живели много повече хора. Днес основният проблем и тук е застаряването на населението и обезлюдяването, каза кметският наместник.
Тя разказа, че хората в Кара Михал са предимно възрастни и самотноживеещи. „От 2014 г. насам, откакто съм кметски наместник на селот, обгрижвам всички, свикнала съм с неволите на хората и с това, че кметът е за всичко. Аз съм и социален работник, и доктор, и електричар, и водопроводчик“, посочи Вайде Кушчу. Тя заяви, че магазин в населеното място няма. Единственият, който е работил, е затворил преди повече от две години и оттогава жителите на селото чакат кметицата, когато ходи до съседните градове по работа да напазарува за съселяните си. „В понеделник, сряда и петък им нося хляб, пазарувам също по списък продукти от първа необходимост, както и лекарства. Има автобус до Разград, но възрастните хора предпочитат да им ги доставя аз или някой близък човек“, разказа кметският наместник. Хората в Кара Михал имат семеен лекар, който идва в селото веднъж в седмицата или когато се налага по спешност. По думите на Кушчу обаче въпреки тези битови затруднения живущите в селото са задружни и щастливи. Никой не се оплаква. Напротив – оползотворяват свободното си време през лятото основно в градината, а като захладнее, „на раздумка“ в пенсионерския клуб, в кметството или в читалището, което в момента се ремонтира. „Селото ни е хубаво и спокойно. За кражби не може да се говори. Болката ни е лошата инфраструктура. Пътищата са разбити и се нуждаят от ремонт“, каза кметският наместник.
Тя отбеляза, че селото се оживява през летните месеци, когато работещите в чужбина се прибират по домовете си, или в края на седмицата, когато си дойдат живущите в градовете. От дълго време в Кара Михал живее и португалката Маргарита. За БТА тя разказа, че се е дипломирала преди много години като ветеринарен лекар в Тракийския университет в Стара Загора. До пенсионирането си е работила в Португалия. Случайно преди седем години чрез познати научила, че в селото се продава къща. Дошла да я види и привлечена от хубавата природа, спокойствието и чистия въздух, се е настанила трайно в самуилското село.
Радостното според кметския наместник е, че в селото има няколко арендатори. Кооперацията също дава препитание на местните, две млади семейства пък развиват животновъдно стопанство в Кара Михал. Селото си няма църква, има камбана, която е в добре поддържания и зацветен двор на кметството.