Хроничното бъбречно заболяване вече е официално признато в България. За това съобщиха пред журналисти Христина Николова, председател на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания (АПБЗ), проф. Борис Богов, председател на Българската нефрологична асоциация, доц. Любомир Киров, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ) и д-р Николай Брънзалов, председател на Българския лекарски съюз (БЛС).
Хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ) е трайна увреда на бъбреците, каза проф. Богов. Последните години се заговори за пандемия от ХБЗ. Много социалнозначими заболявания са свързани с бъбреците – диабет, артериална хипертония и други. В Европа около 9% от хората са засегнати от ХБЗ, а в България достигат до 13-14%, посочи той. ХБЗ протича тихо, което го прави още по-значимо като страдание, защото пациентите, потърсили медицинска помощ, вече са с напреднал стадий на болестта.
Официалното признаване на ХБЗ означава създаване на кодове, с които лекарите ще могат да извършват прецизна диагностика на отделните стадии на болестта, каза Николова. По думите ѝ целта за постигане на признаването на болестта е била пациентите да бъдат диагностицирани рано и да започне навреме правилната терапия. Досега пациентите бяха наблюдавани в последните етапи на ХБЗ, посочи още тя. Най-важното, което ще се случи, е адекватно и навременно лечение на стотици хора, ще им се спестят придружаващите заболявания, ще им се спести диализата, както и години болка, каза още Николова. Пациентите, които няма да стигнат до диализа, ще бъдат работоспособни, а за бюджета ще бъдат спестени разходи, допълни тя.
Създаването на кодовете ще позволи навременното лекуване на болните и избягване на хемодиализа, каза д-р Брънзалов. По думите му предстои новите кодове по Международната класификация на кодовете, 10-а ревизия да бъдат указани и нормативно. Без гласуван бюджет не може да има Национален рамков договор, а за да станат факт новите кодове, те трябва да бъдат вписани в рамковия договор, каза още той.
Холистичният подход започваме, макар и бавно, да го въвеждаме в национална политика, каза доц. Киров. Бъбреците са изключително важни органи, влияещи върху останалите, добави той. По думите му ХБЗ досега е пренебрегвано, не му е отделено достатъчно внимание, особено институционално – установяване на пациентите и лечението им. Той припомни, че в профилактичните прегледи, полагащи се на определена възраст, са предвидени определени изследвания, чрез които може да се установи бъбречна увреда.
Проф. Богов посочи още, че чрез въвеждането на тази промяна ще може да се направи своеобразен скрининг на пациентите.
През юни 2025 г. пациенти и лекари настояха за административни промени в диагностиката и наблюдението на хроничните бъбречни заболявания. През декември от друга пациентска организация също настояха за нормативни промени, както и да се осигурят повече нефролози в страната.