Художникът, колкото повече говори, толкова по-лошо рисува, каза в интервю за БТА художникът Цвятко Дочев

Художникът, колкото повече говори, толкова по-лошо рисува, каза в интервю за БТА художникът Цвятко Дочев.
Това са и думи, влезли и в книгата „През сезоните – до мъдростта на зимата“, в която неговата пета дъщеря Цвета Мушкова събира спомени, архиви и разкази, посветени на баща ѝ. Самият художник научава за книгата едва, когато вече е готова – в навечерието на последната му изложба, с която отбелязва 80-годишния си юбилей.
Забравил е кога е първата му самостоятелна изложба, но си спомня с удоволствие за други, подредени в  България, Германия, Австрия, Франция, Чехословакия, Кувейт, Коми и др. „Бил съм много пъти в чужбина - на специализация, на посещения, за изложби, но не съм се изкушавал да живея извън България“.
„Във времето следвах своите лични постижения и работех в един стил. С възрастта претенциите порастват и художникът иска да работи все по-добре и по-добре. Препъникамъните по пътя на един човек на изкуството зависят от неговия характер преди всичко. Ако е изкушен от признанието, плаща се сериозен данък. По-добре е художникът да запази своята независимост и самостоятелност, да не се съобразява с изискванията на времето“, казва Цвятко Дочев.
Донякъде това го провокира да избере село Терзийско за място, в което да работи. В него намира спокойствие и възможност да се концентрира върху работата си.
Така и не успява да свикне с големия град, и въпреки че е един от най-търсените български художници, се завръща в  селото, където е роден. Днес дели дом и ателие със съпругата си художничката Ирена Стоянова в къща от 1885 година, която двамата възстановяват.
Художникът разказва, че не изпитва тъга, когато се разделя с творбите си. За 60 години активна творческа дейност, по негови сметки, е нарисувал около 2000 творби.
„Правил съм само това, което ми харесва. Рисувах и по поръчка, но го избягвам, защото невинаги поръчката се покрива с моето желание, възможност, усещане“, разказва той.
По негови думи е рисувал Левски десетки пъти – от портрет, приличащ на икона, който пази вкъщи, до големи стенописи като този в Ловешката галерия „Проф. Теофан Сокерев“. Портретите, които Цвятко Дочев рисува на Апостола, са притежание на множество галерии, институции и частни колекционери. „За мен Левски е изключителен образ, явление, вдъхновение“, казва художникът.
Дочев  е известен не само с прецизно нарисуваните фигури и детайли в картините си, но и със специфичната техника на капките, която използва. „Капките идват от моите корени и постепенно станаха моя запазена марка“, казва Дочев.
Вдъхновението за този характерен стил идва от керамични съдове, запазени още от 30-те и 40-те години на миналия век. Много от тях са дело на баща му, който е бил майстор-грънчар. Търсенето на керамика навремето е толкова голямо, че за да може да смогне, той събира по десетина чинии, които напръсквал с боя в различни цветове. Цвятко Дочев често споменава баща си и смята, че може би от него е наследил вкуса към красивото, а една такава глинена чинийка с капки и до днес се пази в дома му, точно до портрета на Левски.  
Като най-голяма награда в творческия си път определя годишната награда за живопис и декоративни монументални  изкуства на името на Владимир Димитров – Майстора, която получава за картината си „Войнишки бунт“. Наградата е споделена с друг голям художник – Златю Бояджиев. „За мен е голямо признание и съм благодарен на съдбата, че го имам. Това е най-голямата национална награда за художник в България“, казва Дочев. 
„Ценя и наградата, която получих в седми клас от конкурс, обявен от вестник „Септемврийче“ за Освобождението на България, защото тя даде посока на пътя, по който да вървя. Нарисувах залавянето на Захарий Стоянов. Той е хванат тук, край село Терзийско“, разказва той.
Художникът си спомня, че наградата му е донесена от писателя Георги Мишев, тогава току що завършил журналистика. Той е и човекът, който насърчава родителите му да го изпратят в Художествената гимназия в София.
„От най-ранна детска възраст рисувах, не мисля, че от мен можеше да стане нещо различно от художник. Благодарен съм за възможността да мога да реализирам себе си като художник, за живота и здравето които ми дава Бог“, казва той.
Рецептата за творческо дълголетие, Дочев вижда не само в таланта, но и в способността на художника да не изневерява на себе си.
„Има моменти, в които не мога да пресъздам това, което е в съзнанието ми. Тогава изоставям картината и се връщам след месец, два, три или година. Творецът се променя с годините – едно е началото, с годините претенциите растат и колкото е по-възрастен, толкова по придирчив и взискателен става към направеното.“