Кметове на общини от Северна България изразяват притеснение от проекта на Националната концепция за регионално и пространствено развитие на Република България за периода 2026–2040 г.

С отворено писмо кметове на общини от Северна България изразяват притеснение от проекта на Националната концепция за регионално и пространствено развитие на Република България (НКРПР) за периода 2026–2040 г. Писмото беше представено от кмета на община Белене Милен Дулев и неговия заместник Петър Ангелов.
Писмото е подписано и от кметовете на общините Плевен, Никопол, Гулянци, Левски, Пордим, Павликени област Велико Търново, Ценово област Русе и Летница област Ловеч, представляващи интересите на хиляди български граждани в Северна България и целия крайдунавски регион.
Те подчертават, че в този стратегически документ, който би трябвало да чертае бъдещето на България за следващите 15 години, да бъде картата, по която държавата планира как да насочва европейски и национални средства, за да спре задълбочаващите се неравенства между регионите, два от най-значимите икономически проекта за тези общини - АЕЦ “Белене” и изграждане на Хидротехнически комплекс (ХТК) при 580+582 км на река Дунав, на практика не съществуват. Проектът на ХТК е част от 10-те приоритетни на Европейския съюз в тази област.  
Кметовете смятат, че това заличаване от националните приоритети е недопустимо и е сериозен пропуск, който обрича целия регион на икономическа изолация и още по-сериозна демографска и социална криза. 
В тази връзка, спазвайки законовия срок за коментари и бележки по стратегическия документ в Портала за обществени консултации към Министерски съвет, те настояват за вписването на двата обекта в Националната концепция за регионално и пространствено развитие на Република България за периода 2026–2040 г.
Кметовете питат защо най-голямата площадка за изграждане на нова ядрена мощност в Европа с площ 2702 декара и лицензирана за два ядрени блока по 1000 мегавата не е разгледана като самостоятелен енергиен обект. "Защо един милиард и 600 милиона евро прилежаща инфраструктура с изградени външно електрозахранване, възлова подстанция, независимо водоснабдяване и пречиствателни станции, спомагателни бази и съоръжения, складове и строителна база, бетонов възел и лаборатории, пристанища, шосейни и жп комуникации, не е разпозната като стойност, която запазва потенциала си за развитие през следващите 15 години?", отбелязват те. 
Задават въпросите: какво предстои пред служителите, които продължават да работят на място и поддържат площадката, оборудването и инфраструктурата и какво да кажат на гражданите, които са загубили надежда за териториално и икономическо развитие, още повече за равенство между регионите. 
Кметовете, подписали писмото, апелират по отношение на транспортно-комуникационните артерии и визията на Националната концепция за регионално и пространствено развитие да се обърне по-сериозно и задълбочено внимание към проекта за ХТК при 580+582 км на река Дунав, който ще допринесе за засилване на трансграничните контакти и на ролята на граничните градове като урбанизационни центрове. 
Предимствата на проекта са, че са предвидени да се изградят две водноелектрически централи в полза на България и Румъния, което съвпада с приоритетите на Европейския съюз. На място вече има изградена частична техническа инфраструктура в двете държави. На българския бряг са вложени над 200 милиона лв. за отчуждаване на терени, изградени са жп линия, пътна връзка, ел. подстанция, намивни полета (подсилване с баластра) около брега, довеждащ водопровод, доставени са 7000 бетонови блока за укрепване на брега на реката. За обекта има проект, който се съхранява в "НЕК" ЕАД, се посочва в писмото. 
"По нашето крайбрежие има много населени места, които не са добре защитени срещу водната стихия на река Дунав. Често някои ниски квартали на тези селища се заливат пряко. В много участъци бреговете са подложени на ерозия от река Дунав, с което се губи ценна земя. Комплексното използване на реката чрез изграждането на Хидротехническия комплекс, ще реши тези въпроси и същевременно ще създаде възможности за усилено развитие на отраслите енергетика, промишленост, селско стопанство, воден, шосеен и железопътен транспорт  и туризъм", се посочвна още в писмото. 
То е адресирано до президента, председателя на Народното събрание, министър -председателя, ресорни министерства, институции и до медиите.