Кметовете на общини да могат да налагат санкции за изхвърлянето на отпадъци на нерегламентирани сметища на територията на съответната община, гласува парламентът на първо четене с промени в Закона за управление на отпадъците, внесен от Младен Шишков от ПГ ГЕРБ-СДС и група народни представители. Подкрепиха го 182 депутати, 8 бяха против.
С промените кметовете ще могат да налагат по-широк кръг санкции, така че да изпълняват своите задължения, за които носят отговорност, посочват авторите на промените.
Народните представители подкрепиха и предложението за разширяване на кръга нарушения, които да могат да се установяват и с актове на длъжностни лица, определени от кмета на съответната община. До този момент те са установявани само с акт на директора на РИОСВ или на оправомощени от него длъжностни лица.
Със законопроекта се цели да се запълни празнота в закона, която създава условия за генериране на незаконни сметища, посочи Младен Шишков. Той обясни, че през последните години ставаме свидетели на все повече и по-големи нерегламентирани сметища най-вече в околностите на големите населени места. Една от причините за законовата празнота е, че преди около 4 години административният съд отмени наредба на Столичния общински съвет и прекрати възможността кметът или упълномощено от него лице да могат да издават наказателни постановления, поясни Шишков. Целта, по думите му, е този вакуум да се запълни.
Според Татяна Султанова от "Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) е налице пълна абдикация на РИОСВ и кметовете по отношение на незаконните сметища, те ще подкрепят законопроекта. Тя предложи да се направи работна група с Националното сдружение на общините, за да не се правят "кърпежи“ в законодателството.
"Възраждане“ ще подкрепят законопроекта, но имат и възражения, стана ясно от изказването на Константина Петрова. Тя смята, че предложените промени предполагат да се разчита на съвестта на кметовете и не се знае дали те ще се възползват от тези възможности. Ще предложим между двете четения да се разшири още кръгът от лицата, които имат право да налагат санкции на нарушителите, обяви тя.
"ДПС-Ново начало“ ще имат предложения между двете четения, посочи Цветан Енчев. Да дадем възможност на местните власти да санкционират, контролират и да имат същевременно финансови възможности за премахване на нерегламентираните сметища, посочи той.
Биляна Иванова от "БСП-Обединена левица“ обърна внимание, че борбата с незаконните сметища не може да се води без участието на местната власт. Затова те са се и подписали под законопроекта.
"Демокрация, права и свободи“-ДПС ще подкрепи законопроекта и създаване на работна група, заяви Хюсни Адем. Той смята, че ековъзпитанието трябва да бъде заложено в обучението от ранна детска възраст.
Законопроектът за промени в Закона за управление на отпадъците представлява технически инструмент за разширяване правомощията на кметовете, той не решава въпроса с екокатастрофата с превръщането на една десета от територията на България в нерегламентирано сметище, коментира Красимира Катинчарова от "Величие“. Според нея няма реална екологична стратегия, прехвърля се отговорността върху кметовете без ясна гаранция за управление - това е делегиране на репресивна власт под прикритието на екологични цели. Нужен е цялостен план за управление на отпадъците с МОСВ, регионалните инфекции, граждански организации, както и да се засили отчетността на концесионерите. „Величие“ събира подписи и подготвя вот на недоверие по темата, припомни депутатът.
Младен Шишков отговори, че над 3000 сигнала от началото на годината има за незаконни сметища. Пак от началото на тази година заради незаконни сметища на територията им са глобени кметовете на Гърмен, Кресна, Хаджи Димово, Петрич, Враца , Асеновград, район „Красна поляна“ в София и др.
Тошко Йорданов от "Има такъв народ“ смята, че с проточилия се дебат, в който повечето парламентарни групи са заявили подкрепа за законопроекта, се губи време. Това, по думите му, може да доведе до отмяна на насрочени комисии, каквато е тази по културата и медиите. На нея е предвидена среща със БНТ, БНР и СЕМ. Йорданов напомни, че трите обществени медии - БНТ, БНР и БТА днес протестират за по-достойни възнаграждения.