Книгата „Белене – Островът на забравените“ разказва много неща, които ги няма никъде другаде, каза Захари Карабашлиев

Книгата „Белене – Островът на забравените“ от Недялко Гешев разказва много неща, които ги няма никъде другаде, каза Захари Карабашлиев на представянето на изданието във Френския институт в София. 
Спомените на автора, който успява да избяга през 1952 г., като емигрира в Белгия, съчетават лична памет, историческо свидетелство и сурова човешка история. В тях оживяват арестите след насилствената колективизация, репресиите срещу земеделци и опозиционери, животът в лагера, опитите за бягство, страхът, гладът и насилието, но и чувството за достойнство и съпротива, отбелязват издателите от „Сиела" с подкрепата на фондация „Софийска платформа“.
Луиза Славкова, директор на „Софийска платформа“, беше модератор на разговора. „В модерния български език думата „уникално“ много се използва. В случая, тази книга е наистина уникална“, каза Славкова. „Това е единствената книга, написана от човек, който успява да избяга от Белене“
„Много ценни са идващите от непрофесионални писатели наблюдения като книгата на Недялко Гешев“, каза още Карабашлиев. Той определи стила на изданието като „един литературно неизкушен език, с който се предава чисто, почти говоримо неговата история“. За Карабашлиев едно от най-тежките наказания, които текстът представя, е това „да си безпомощен към страданието за своите другари – тази книга искрено предава любовта на Недялко Гешев към тях“.
Той е на мнение, че „Белене – Островът на забравените“ се вписва в традицията на мемоарната литература на Йордан Вълчев и Стефан Бочев. „Този поток от книжнина е изключително важен за опазването на тази памет и очертаването на една по-пълна картина на нашата съпротива“, каза Захари Карабашлиев. „Този мит, че България не се е съпротивлявала, трябва да бъде оборван с памет“.
Луиза Славкова, директор на „Софийска платформа“, беше модератор на разговора. „В модерния български език думата „уникално“ много се използва. В случая, тази книга е наистина уникална“, каза Славкова. „Това е единствената книга, написана от човек, който успява да избяга от Белене“
Това е история за много хора, които са си помагали, каза Димитри Гешев, син на Недялко Гешев. „Мислеху че книгата на баща ми е издадена и вече забравена“, каза той. „От нея научих за привързаността му към определени ценности, като свободата. Другото нещо е, това е неговата смелост“, каза още Димитри Гешев. „Когато човек чете историята му, се вижда колко се държи на дадената дума и колко важно е да видиш, че човекът до теб е добре“, каза още синът на автора.
„Една европейска демокрация се измерва по това, което е готова да научи за себе си. От опит знаем каква е цената на мълчанието“, каза посланикът на Франция в България Мари Дюмулин. Според нея нацистките концентрационни лагери заемат особено място в изучаваната история, но същото внимание не се обръща на лагерите, които са създадени и използвани от тоталитарните режими в Източна Европа.
„Дълг е да помним миналото и да съхраним свидетелства за бъдещите поколения, за да не забравят никога на какво е способно човешкото същество, когато сляпо се подчинява на една идеология“, каза Томас Георгиопулос – заместник-ръководител на дипломатическата мисия на Белгия в България. „Ако този разказ отеква от Белгия, то е защото историята не ни е чужда“, каза той. „Това е историята на всички европейци. Трябва бъдещите поколения никога да не се поддадат на изкушението да идеализират миналото", допълни Георгиопулос.
„Много хора биха искали да заглушат неудобни истини за историите на техните страни. Виждаме как това се случва в много държави по света“, отбеляза Нанси Шилър, която оглавява фондацията „Америка за България“. „Както всички знаем, историята има склонност да се повтаря и заличаването й винаги служи на интересите на тези, които са на власт“, каза още Шилър. „Демокрациите оцеляват, единствено ако гражданите участват активно в оформянето на своето бъдеще. Гражданското образование е от критично значение за младите, за да могат те да са наясно за тяхната роля в оформянето не само за своето бъдеще, но и за бъдещето на държавата“.
Историкът Борислав Скочев разказа за живота на Недялко Гешев. Той говори за политическата обстановка през 1951 г., когато Недялко Гешев е осъден и са се състояли масови обществени бунтове. „Ние нямаме достатъчно пълна картина на тази съпротива срещу комунистическия режим“, каза Скочев.