Комисията по устройство на територията, архитектура и жилищна политика в Столичния общински съвет обсъди казуса за Боянското блато

Комисията по устройство на територията, архитектура и жилищна политика в Столичния общински съвет (СОС) заседава извънредно по казуса за Боянското блато. Комисията се събра извънредно, след като на 9 октомври общински съветници внасят молба от сдружение „Защита на Боянското блато“ за разглеждане и предотвратяване на застрояването в местност Гърдова глава и спасяване на Боянското блато като екосистема. 
На заседанието бе изслушан главният архитект на Столична община арх. Богдана Панайотова, директорът на „Софияплан“ арх. Жоржета Рафаилова, главният архитект на район „Витоша“ Павел Янев и кметът на района арх. Зарко Клинков. 
Проблемът в цяла България е несъответствието между кадастралните карти и специализираните карти, каза главният архитект Богдана Панайотова. Смея да твърдя, че в Столична община такава специализирана карта, макар и неофициално, имаме готовност да я имаме в цялостен състав, която ще включва и подземния кадастър, и всички други кадастрални елементи, каза арх. Панайотова. Имайки предвид, че има грешка в кадастъра, т.е. липсата на воден обект, абсолютно спешно е да започне нанасянето му първо в специализирана карта, каза арх. Панайотова. Поради явна очевидна фактическа грешка е възможно да се издаде заповед за служебна промяна, служебно възлагане на подробния устройствен план (ПУП) в частта, която обхваща заливните площи на водния обект, да се издаде заповед за служебна промяна на плана за регулация и застрояване, каза арх. Панайотова. Тя обясни, че след издаване на такава заповед следва спиране на действието на прилагане на плана в тази част, което означава, че там строителство не може да започне.
В същото време то ще се нанесе като воден обект, ще се направи процедурата, ще се направи така, че Боянското блато като територия със заливната площ да остане урегулирано в едни имоти със съответния план по него, обясни арх. Панайотова. Не знам дали е възможно строителството, което е разрешено, да се счита за незаконен строеж, за да започне процедура за неговото спиране. Нищо не е в моите правомощия в момента, обясни още арх. Панайотова. 
Опитахме се да направим максималните възможни по закон усилия това блато да добие своя статут, каза по време на извънредното заседание арх. Жоржета Рафаилова - директор на „Софияплан“. Законът за кадастъра и имотния регистър има много пороци и най-страшният от тях за мен е този, че той се занимава с отразяване само на сгради, а не строежи по смисъла на Закона за устройство на територията, коментира арх. Рафаилова. Същото се отнася и за физически обекти, които са на подземната инфраструктура, посочи тя. 
Според нея е важно да се направят корекции в текстовете на Закона за кадастъра, но и да се направи необходимата подзаконова нормативна уредба, тъй като специализираните карти, които се изработват и за нуждите на градоустройственото планиране, са по-скоро за сведение, те нямат тази правна стойност, която има кадастралната карта.  А една кадастрална карта не съдържа тези ключови елементи, които са градоустройствените решения и това е пречката, поради която до момента не е могло да се подходи по-радикално с устройствени мероприятия, въпреки написаното в становището по случая от страна на Министерството на околната страна и водите, за да бъде изменен ПУП, каза още арх. Рафаилова. 
В рамките на деня спрямо правомощията, които са отпуснати, ще има предложение от район „Витоша“ за промяна на Общия устройствен план спрямо параметрите на блатото, каза кметът на район „Витоша“ арх. Зарко Клинков. 
Адв. Веселин Тончев от сдружение „Защита на боянското блато“ припомни, че през 2021 г. са подали искане за защита на Боянското блато, което като съдържание в голяма степен се преповтаря с искането, което отправят сега. Искането беше частично изменение на влезлия в сила Общ устройствен план и подробни устройствени планове, съчетано със строителна забрана. Внесли сме подписка в Столичната община с 1500 подписа, каза Тончев. Категорично е, че Боянското блато представлява воден обект. Това място е в местността Гърдова глава и сме проследили съществуването му през последните поне 150 години. В сезиращата молба, която сме представили това е описано. 
Представили сме топографските карти, на които се визуализира този воден обем Боянско блато, представили сме сателитни снимки, архивни кадастрални планове на Столичната община, в която това блато е отбелязано. Във всичките планове до 2007 г. Боянското блато е отбелязано и съществува като предвиждане или градски парк, или зона за озеленяване. Но през 2007 г. изчезва от общия устройствен план, посочи адв. Тончев. Той допълни, че настояват за регулационни изменения. 
Тъй като има реален риск, докато текат различните процедури в различните администрации, мястото да се застрои и когато ние след пет години стигнем до заключение, че Боянското блато, което винаги го е имало и продължава да съществува, да бъде дотолкова застроено, че неговата екологична функция, неговата функция за предпазване от наводнения да бъдат унищожени, каза адв. Тончев. 
Блатото е водосбор е около 10 декара, съсредоточава в себе си планински води, подземни води. Това спасява от наводнения всички имоти, които са на север от него, каза Тончев. 
Земята под Боянското блато е реституирана. Това го приемаме, но има разлика между собствеността на земята и собствеността на водния обект, допълни той. 
По отношение на имота от север, където в момента се извършва строителство, строителната забрана следва да обхване и него. Ако бъде спряно, това ще позволи запазване на екологичната и предпазващата функция на блатото в пълен размер, каза адв. Тончев. Ако се застрои този имот от север, блатото ще остане обградено от строителство от всички места и ще бъде унищожено като екосистема, ще се компрометира и защитната функция, допълни Тончев. 
Преди началото на заседанието граждани протестираха пред сградата на Столичната община срещу застрояването на Боянското блато. Протестът бе организиран от сдружение „Защита на Боянското блато“.