Корените ни са в нашата история, когато имаме поставена основата, можем да градим нагоре, казва Красимир Маринов


Любовта към историята събира мъже и жени с различни професии в сдружение „Дукс Антика“. Обединени от своето общо хоби да пресъздават бита и обичаите от периода на Късната Античност, те участват в различни фестивали у нас и в чужбина.
„Корените ни са в нашата история, вече когато имаме поставена основата, ние можем да градим нагоре“, каза Красимир Маринов, ръководител на сдружението пред БТА. Той заяви, че основна цел на сдружението е да популяризира античното наследство на град Свищов и легионния град „Нове“ не само у нас, но и по света. Според него на малко хора е известно, че лагерът „Нове“ е вторият по големина запазен лагер по Дунавския лимес.
Още от създаването си през 2016 година сдружение „Дукс Антика“ участва във фестивала „Орел на Дунава“ – най-големия в България за пресъздаване на събития от славното минало на нашите земи. Извън страната ни групата е участвала в най-големия исторически фестивал в Европа – „Natale di Roma“, който се провежда в Рим.
По думите му цялото бойно снаряжение на всеки от мъжете в групата тежи около 15 килограма. „Стремим се да запазим автентичността на снаряжението - неговия размер и тегло“, каза ръководителят на сдружението. Групата използва исторически източници и документация, запазена във времето, за да събира информация за периода, който пресъздава, посочи той.
Следва цялото интервю:
Откъде се поражда интересът Ви към римската тематика и започването на това хоби?
- Поражда се от силната ми любов към историята и нашите корени. Старите хора, които са много по-мъдри от нас, са казали, че дърво без корени не е дърво, а е труп. Корените ни са в нашата история, вече когато имаме основата, ние можем да градим само нагоре. Освен любовта към историята, мотивацията ни за започването и развиването на това хоби, е и основна ни цел - да популяризираме местността и легионния град „Нове“ както у нас, така и по света. Лагер „Нове“ е вторият по големина запазен лагер по Дунавския лимес. Искаме повече хора да знаят за неговото историческо значение. 
От колко години участвате във фестивали за антично наследство и по-конкретно във фестивала „Орел на Дунава“?
- Аз участвам във фестивала „Орел на Дунава“ още от първото му издание. А още при основаването си през 2016 година, сдружение „Дукс Антика“ взема активно участие в десетото издание на фестивала. И така до седемнадесетото, което се провежда тази година.
Къде другаде имате участия? 
- Няма средновековна крепост, на която кракът на готите от „Дукс Антика“ не е стъпвал. Участвали сме в редица фестивали както в България, така и в чужбина. Освен в „Орел на Дунава“, у нас сме участвали в античните фестивали „Нике – играта и победата“ в село Никюп, "Улпия Пауталия – пробуждането на изворния град" в Кюстендил, „Сердика е моят Рим“, който се провежда в София. Имаме участие във Варварски събор „Хоталич“ край Севлиево, още във фестивалите „Бонония оживява“ във Видин, "Марцианопол – животът в древния град" в Девня, „Назад във вековете – възхвала на бялата земя“, който се състои в Бяла, в пловдивския фестивал „Пловдив – древен и вечен“, както и „Перперикон“ в Кърджали.  Извън България сме участвали във фестивала "Дапикс", който се провежда в Меджидия, Румъния и на „Натале ди Рома“ в Рим, който е най-големия в Европа. А следващата седмица предстои отново да участваме във фестивала “Пловдив - древен и вечен: история, етнология, култура и изкуство”.
Заедно с фестивалите, ние участвахме в международен проект, в който група от Австрия пресъздаде истински кораб, който плава по река Дунав. В рамките на няколко месеца той мина през няколко държави по реката с гребци, които са доброволци. Нашата група беше тази, която ги посрещна на българска земя. Те спряха във Видин, където бяхме на фестивала „Бонония оживява“, а след това корабът спря и в Свищов. Смея да твърдя, че това нещо няма аналог в България.
От колко души се състои сдружението и какви дейности практикувате?
- Нашата група е широкообхватна. Състои се от около 20 души, които са добре екипирани и оборудвани със шлемове, с мечове, копия и щитове. Като дейности сдружението предлага строева подготовка, обучение по стрелба с лък, хвърляне на брадви, антична кулинария, детска анимация, робски пазар и други.
Сами ли изработвате облеклото и накитите си?
- Ние си изработваме всичко. Всяка дреха, оръжие или накит е ръчна изработка. Материалите се закупуват, след което се сглобяват в зависимост от това какво ще бъде изработено от дадения материал. Шлемовете ни например са ръчно правени от човек, който е част от нашето сдружение, но живее в друг град. Платовете за дрехите се купуват, шият се от шивач, а моделите вече са от исторически източници и документация, запазена във времето, за да се впишат в периода, който пресъздаваме, а именно Късната Античност.
Кое е най-трудоемко за изработка?
- Това може би е така наречената лорика сквамата, позната още като ризница. Тя е изработена от малки метални люспи, които са ръчно пришити към платнена подложка. Специално нашата ризница е поръчана чак от Индия. Направата й е трудоемка, тъй като изисква прецизно нанизване на металните люспи една по една.
Колко тежи мъжкото облекло?
- Цялото бойно снаряжение на мъжете тежи около 15 килограма. Това включва портупей (колан) с бронзови елементи, спата (меч), шлем, щит, копие и ризница. Ние се стремим да запазим автентичността на снаряжението - неговия размер и тегло.
А с какво се занимават вашите воини извън сдружението? 
- В сдружението има хора, които работят към общината, служители на реда, такива, които се занимават с частен бизнес, както и ученици и студенти.
Какви са най-големите ви бъдещи цели или желания, свързани със сдружението?
- Към момента нашето сдружение вече е известно на българската сцена, затова се стремим да се прославим и извън страната. Партнираме си с много подобни организации, имаме контакти в Румъния, Франция, а отскоро и в Испания. Не си поставяме граници, стремим се да покажем в страни, дори извън Европа, какво историческо наследство има в нашия малък град. Желанието ни е с дейността си да се докоснем до все повече хора - малки и големи, за да усетят как историята ще бъде вечно жива.