Изложбата разглежда модернизма не като приключила историческа епоха, а като разговор, който продължава и днес. Представените произведения, създадени между 2017 и 2026 г., се обръщат към ключови творби от историята на модерното изкуство, като ги поставят в нов материален и концептуален контекст, разказват от екипа.
Те посочват, че вместо да изгражда система от цитати или да отдава почит на определени художници, Терзиев подлага наследените художествени форми на нови въздействия. Златният варак нарушава простотата на безпредметното изкуство, дървото се противопоставя на геометричната решетка, топлината огъва минималистичните форми, а пигментът прониква през груба тъкан. В други произведения движението на камерата пренася въздействието си от човешкото тяло към архитектурата, посочват организаторите.
Заглавието на изложбата препраща към въображаем разговор с предшествениците в изкуството, отвъд установените исторически разкази и категоричните художествени определения. В този контекст модернистичните идеи се разглеждат през съвременните предизвикателства, свързани с екологичната криза, технологичното посредничество и политическото изчерпване на модерността.
Красимир Терзиев работи в областта на видеографията, фотографията, скулптурата, живописта и текста, изследвайки границите между реалност и фикция и напреженията между глобализирания свят на образите и неговите материални основи. Той има докторска степен по културна антропология от Софийския университет (2012) и магистърска степен по живопис от Националната художествена академия (1997). Негови произведения са част от колекциите на Centre Pompidou/MNAM в Париж, Moderna galerija в Любляна, както и на редица публични и частни институции в Европа. Терзиев е член на Института за съвременно изкуство – София и на AICA България.
/ВСР