Къщи „живи крепости“ във възрожденския квартал „Вароша“ в Търговище още пазят спомена за събитията от Освобождението на града

Къщи „живи крепости“ във възрожденския квартал „Вароша“ в Търговище още пазят спомена за събитията от Освобождението на града. За тях, за собствениците им и за жителите на Ески Джумая (днес Търговище), преживели съдбовната дата 29 януари 1878 г., разказва пред репортер на БТА Николай Ставрев – уредник в Регионалния исторически музей в Търговище. 
В навечерието на Руско-турската война 1877 – 1878 г. Ески Джумая е административен и търговски център, има близо 10 000 души население, по-голяма част от което турско. Според проучване на специалиста, занаятите и търговията са приоритет на българите, обединени в еснафски организации. В града има четири християнски махали – „Варош“ (Варуш), „Парня", „Срещна" и „Долна (Грънчарска)". Икономически, духовен и просветен център е богатата българска махала „Варош“. 
Случващото се в Ески Джумая на 27 и 28 януари 1878 година
След неуспешните боеве през ноември и декември 1877 г., турските войски започват изтеглянето си към вътрешността на укрепения четириъгълник – Шуменската крепост. На 15 (27) януари 1878 г. това прави и намиращата се в Търговище редовната турска армия, която наброява около 2 000 души. Най-напред са изтеглени болните, после войската, а през нощта - и учрежденията. При изтеглянето си войските запалили всички джамии, в които са складирани зърнени храни, конака и  затвора, от който са освободени затворниците. Военните запаси (барут и патрони) са унищожени с изхвърлянето им в градската река, припомня историкът. 
По думите му в резултат на проучвания, за християнското население настъпват най-трагичните дни. В града остават само солунски­те стражи и башибозуци. Към тях се присъединили и черкезите от близките села Пролаз, Александрово, Надарево и Баячево. Започват грабежи, палежи и убийства. Освен чисто верска омраза, те имат и за цел да се забави придвижването на руските войскови части към Шумен.    
Предвидливите църковни епитропи още същата нощ затварят църквата, вземат всички ценности и ги заравят.
На 16 (28) януари 1878 г. сут­ринта, проследява хронологично събитията Ставрев, башибозуците напад­ат ,,Срещната” махала (по десния бряг на р. Врана, срещу махала „Варош“ ), а по-късно през същия ден - и всички други християнски махали в града. Запалени са по-хуба­вите и богати къщи, като тия на Бърни Бончев, Халаджови, Панайот Станчев, Иван Праматаров, Михаил Ханев, Димитър Минев, братя Хаджи Дечеви, Ив. Филипов, Сава Севов, хановете на Нено Вампора и Йордан Ханчоолу. След то­ва са запалени дюкяните в панаирния град, цялата чаршия и кулата на градския ча­совник.
Избухналите пожари предизвикват хаос и паника. За да се спаси, населението започва да се събира в някои по-солидните и защитени (с високи дувари) къщи на махалата ,,Варош”, които се превръщат в ,,живи крепости”
"Живите крепости"
В къщата на Конакли Маньo (дн. къщата на Стамат Йорданов, ул. ,,Екзарх Йосиф” 11) се събират около 350-400 души - жени, деца и старци. Отбраната е организирана от х. Илия х. Марков (член на кааза мезлиша – градския съвет),сина му Тодор, x.Еньо, Марко Георгиев, х. Йордан Куцаров, х. Костаки Николов, поп Стефан, Чобан Иван, Геньо Бонев, Сапунджи Иван и Сапунджи Петко.
Още преди изтеглянето на редовните турски войски х. Илия х. Марков, узнава от своя приятел Замък Ефенди, че войските ще бягат в Шумен. Предполагайки каква ще е съдбата на българите, купува барут и заедно със сина си Тодор приготвят патрони и пушки. Защитниците задръстват отвътре всички порти и кoмшулуците, а по улиците събарят дървета, празни каци и бъчви. По-късно към първите защитници на махалата се присъединяват Титю Титев, Трифон Кънев и Панайот Геренлията. За изхранване жените организират обща кухня.
В големия двор на абаджията Вълчо Папазов, ограден с високи и здрави дувари, се събират около 500 души (дн. къщата на Галяна Георгиева, ул. ,,Спиридон Грамадов” 11). Те изсичат овощните дръвчета от съседните дворове и с подострени клони напред ги поставят едно до друго, по цялото протежение на тясната улица, наречена тогава „Чешме сокак”. Тази бариерата е пречка за нападателите и те не успяват да се приближат и да превземат ,,крепостта”. Отбраняващите се българи, между които има и много хора от съседното село Конак, не дават нито една жертва.
По същото време в къщата на богатия търговец х. Ангел х. Друмев (днес от част музейния комплекс, в нея се помещава Етнографската експозиция) се събрат около 300 души. В престрелка с нападатели башибозуци, собственикът на къщата, който стрелял от прозореца, е ранен в корема, а неговият зет Димитър х. Марков е убит. Нападателите използват суматохата и със стълби прескачат оградата и започват масова сеч. След като претърсват богатата къща, те подкарват останалите живи по пътя към Шумен. В покрайнините на града тежко ранения х. Ангел е изоставен и по-късно починал от раните си, разказа историкът.
Подобни групи от защитници има в къщите на Нейчо Янев и Халач Михал.
Признателността на потомците 146 години по-късно 
Днес Търговище ще отбележи 146 години от Освобождението. Пред Морената в квартал „Вароша“ ще се състои ритуал за поднасяне на венци и цветя в памет на загиналите за свободата на града. Ще бъде отслужена панихида в църквата „Св. Успение на Пресвета Богородица“, а в 12:00 ч. камбанен звън от двата православни храма ще огласи областния център.
По повод 146-ата годишнина от Освобождението на Търговище днес с вход свободен ще бъде отворено за посещения Славейковото училище с изложбата „Реликви на свободата“.