Националният етнографски музей обогати колекциите си с откупения просфорен печат от края на ХIХ век – началото на ХХ век, съобщиха от екипа на Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при Българската академия на науките (ИЕФЕМ-БАН).
Просфората е рядък образец на късновъзрожденската художествена дърворезба, уточняват от екипа. Запазена е в отлично състояние, което е признак, че почти не е използвана. Детайлната иконография, дълбокият релеф на изображенията и придружаващите ги гръцки надписи предполагат светогорски (манастирски) произход на печата, казват от музея.
Находката е с размери 14 на 14,4 см. На лицевата част е изобразен св. Трифон (ΟΑΓΙΟς ΤΡΥΦΩΝ). В дясната си ръка светецът държи косер (малък, извит навътре нож, приличащ на малък сърп, който се използва основно в лозарството за рязане на лози, чепки грозде или други земеделски работи), а в лявата – гега. До него е поставена кошница с плодове и житни класове. Лицето, косата и дрехата на светеца са детайлно пресъздадени и украсени с фина и богата орнаментация. Откъм гърба на просфората е оформена квадратна дръжка, която също е печат. Върху нея са резбовани означенията IC/ХС/NI/КА (Иисус Христос победи).
Св. Трифон Апамейски е роден през III век в с. Комсада, близо до гр. Апамия, в малоазийската област Фригия, която по това време е част от Римската империя. Загива мъченически за християнската вяра по време на управлението на император Деций Траян (202 – 251 г.). Св. Трифон е почитан като мъченик и светец лечител. На Балканите паметта му се чества на 14 февруари. Той е сред най-интересните празници в църковно-народния календар. Познат е като „Трифонден“, „Зарезан“, „Трифон рижач“, „Трифон винопиец“, „Трифон пияница“, „Трифон чипият“ и др. Празникът е интересен не само заради изпълняваната по време на честванията му обредност, но и заради своята драматичност и театралност. Празнува се навсякъде, където има или е имало по-развито лозарство.
/КБ