„Културното наследство на България е една огромна тема, която не може да се изчерпи нито с един разговор“, каза за БТА археологът Филип Михайлов

„Културното наследство на България е една огромна тема, която не може да се изчерпи нито с един разговор, нито дори и в една конференция“, каза за БТА археологът от Регионалния исторически музей (РИМ) – Перник Филип Михайлов по повод представянето на новия брой на списание ЛИК.
Той допълни, че може би не си даваме сметка, че културно наследство са всички тези празници, обичаи, като например – Бъдни вечер, когато се събира цялото семейство или Сирни Заговезни.
Културното наследство се дели и на нематериално, където всъщност попадат точно обичаите, традициите, някои от които успяваме да проследим като основа още отпреди две хиляди годни или от по-скоро три хиляди години. Това е белег за една много силна и здрава традиция и историческа памет, коментира темата археологът от пернишкия РИМ.
Филип Михайлов добави, че неговата специалност е материалното културно наследство, като археологията е една не малка част от материалното наследство. Той поясни, че археологическите обекти са движими и недвижими. Частта от недвижимите е свързана със сградите. Движимото културно наследство е най-популярното, най-известната и позната част за широката публика.
Той допълни, че Регионалният исторически музей – Перник някъде от 1975 г. активно провежда археологически разкопки, като особено значими са археологическите  разкопки на праисторическите обекти, защото има няколко знакови като емблематичната крепост Кракра Пернишки. Тя е дала и името на нашия град и това е факт, който не бива да се забравя и пренебрегва от перничани. Няма друг град в България, а и в Европа, чието име да е продължило да се спазва в продължение на повече от хиляда години. Поне от десети век името Перник е засвидетелствано в античните извори и в писмените хроники, които описват събитията от славата на крепостта при управлението на известния неин управител – изкусен във военното дело, войводата Кракра, коментира Михайлов.
Той допълни, че от по-късните обекти е знаково светилището в пернишкия кв. „Църква“, което е известно като Тракийското светилище. Може би донякъде идва от римската епоха. Изградено е на вливането на река Рударщица в река Струма. Посветено е на здравеносните божества. Обектът е проучен от Венеция Любенова, която е работила в пернишкия музей.
Праисторическите обекти и древните - многозначими, дори при мащабните разкопки на селищната могила в село Гълъбник, ни запознават с една изключителна по размерите си и значението си колекция, достойна за световна сбирка, която поставя някои основания за хората, които са живеели преди седем хиляди години по долината на Горна Струма,да бъдат отделени в отделна културна група.
Имаме многообразни находки, както от неолита, така и от халколита и от бронзова епаха, говорейки за праисторията. Голяма част от тях са включени в Националните селекции за изложби в чужбина, като тази в Германия през 1982 – 1984 г., а след това и през 2004 г.,  в Монреал, Канада -1987 г. Пернишкият музей участва в изложба, представящи нашите земи, включително и в престижната „Европалия“ в Брюксел, Белгия, през 2002 г. През 2005 и 2006 г. в Барселона и Мадрид, Испания. През 2007 г. в Базел, Швейцария. Като част от постоянната експозиция на Националния исторически музей са включени находки, открити в Пернишка област и част от тях са собственост на пернишкия музей.
В момента една Национална изложба, представяща средновековното защитно и нападателно въоръжение, е разположена в Националния археологически музей в столицата, съобщи още Филип Михайлов.