"Куршум джамия" в Карлово окончателно е собственост на общината, реши ВКС

Върховният касационен съд (ВКС) не допусна до касационно обжалване и остави в сила решение на Пловдивския апелативен съд, с което собствеността на "Куршум джамия" в Карлово с терена, върху който е построена, остава собственост на общинската администрация. Това съобщиха от Съдебната палата в Пловдив. Определението на ВКС не подлежи на обжалване.
През октомври 2013 годна Окръжен съд - Пловдив взе решение, с което общината бе осъдена да предаде собствеността над сградата и терена на Мюсюлманското изповедание. Решението доведе до протести в Карлово и Пловдив. Апелативният съд го отмени, но от Мюсюлманското изповедание обжалваха пред ВКС. 
Върховните съдии не са констатирали при проверката си нарушение на закона или явна необоснованост, които да са довели до постановяване на неправилен съдебен акт.
През декември 2022 г. съдиите от Апелативен съд - Пловдив приемат, че до 9 септември 1944 г. имотът е бил собственост на Карловската мюсюлманска вероизповедна община, правоприемник на която е Мюсюлманско изповедание. След това без правно основание имотът е отнет от държавата и е придобил статут на публична общинска собственост, който е пречка за реституирането му на Мюсюлманско изповедание.
По плана от 1998 г. теренът е отреден за зеленина, което благоустройствено мероприятие е реализирано чрез оформянето на зелени площи с алеи и пейки за отдих. Находящата се в него „Куршум джамия“, с оглед характера й на култова сграда, общодостъпна като разположена в терен за парк и отдих, с историческа значимост през 1976 г. е обявена за недвижим архитектурно-художествен паметник на културата. Тъй като се касае за обекти, трайно предназначени за обществено ползване, те са със статут на публична общинска собственост. По тези решаващи съображения искът за собственост, предявен от Мюсюлманско изповедание против Община Карлово, е отхвърлен, посочиха от съда.
Преди по-малко от месец "Куршум джамия" отвори врати след реставрация по европейски проект. Сградата, построена през 1485 г., е паметник на културата с национално значение от османския период на България. След реконструкцията са разкрити градежните структури на молитвения дом, който е с класическа структура от клетъчна зидария, камък и тухли в рамки. Запазени са градежите и художествените орнаменти от различните напластявания през времето. При реставрационните работи е премахната изцяло вторична мазилка на фасадата на сградата, благодарение на което се разкрива градежът. При археологическите разкопки на джамията са открити каменна структура без хоросан, вероятно с култово предназначение, отнасяща се към културата на траките, ценна антична монета от град Аполония Понтика от IV век пр. Хр. и късни мюсюлмански мъжки погребения от XIX век. Предвижда се в сградата да бъдат експонирани археологически находки, открити в района на Карлово.