Лекарят трябва за работи с мозък и душа, каза в интервю за БТА педиатърът д-р Наташа Шопова

Лекарят трябва за работи с мозък и душа, каза в интервю за БТА д-р Наташа Шопова, която по решение на Общинския съвет в Ловеч на празника на града – 11 май, ще бъде удостоена със званието „Почетен гражданин на Ловеч“.
По думите ѝ, младите специалисти трябва да обичат професията си, да обичат пациентите си и постоянно да се усъвършенстват. Пациентите от своя страна трябва да имат доверие в лекаря, който са избрали.
Д-р Шопова вече 50 години е отдадена на тази професия, като повече от 40 години лекува децата на Ловеч и региона. Тя познава поименно всяко дете, неин пациент, и знае проблемите му. Това ѝ струва търпение, съпричастност, отговорност и всеотдайност, но ѝ дава удовлетворение. 
Званието „Почетен гражданин на Ловеч“ приема със смущение, защото според нея това е награда, която признава труда ѝ, но и задължава, защото хората очакват от нея да не се променя и да работи по същия начин. „Това е оценка, че съм сторила добро на хората. Не мога да кажа, че само аз знам и правя някакви чудеса. Мога това, което и моите колеги. Но на мен специално много ми помага любовта към децата. Аз ги обичам всичките. Ние се прегръщаме, целуваме в края на прегледа“, казва педиатърът.
Д-р Наташа Шопова от април 1981 г. работи в детска стая към родилното отделение на Окръжна болница – Ловеч. През 1985 г., под ръководството на д-р Шопова, в ловешката болница се разкрива едно от първите неонатологични отделения в страната. От 1989 г. до 30 декември 2014 г. е завеждащ на Детското отделение в Многопрофилната болница за активно лечение „Проф. д-р Параскев Стоянов“ в Ловеч.
След пенсионирането си през 2014 г. д-р Шопова се връща в неонатологичното отделение на ловешката болница, за да го запази.
По думите ѝ, бялата престилка в някои моменти много тежи. „Като ти се усмихне дете или майка обаче, вече не тежи. Има деца, които познавам от самото им раждане до раждането и порастването и на техните деца. И това е много голямо удовлетворение. В такива моменти човек забравя всичките безсънни нощи, проблеми, сълзи, предимно около кувьозите и детските креватчета“, казва д-р Шопова. 
Тя споделя, че е от лекарите, които създават много близък контакт с малките пациенти и с майките им, защото иска много отблизо да следи състоянието им. „Искам разрешение да им звъня по всяко време, когато съм притеснена за състоянието на детето“, казва специалистът.
През грижите на д-р Наташа Шопова са минали хиляди деца от Ловеч, но и от Троян. Затова и всеки в Ловеч я познава и спира на улицата. „Това е уважението на хората  и удовлетворението, че нещо си свършил добро. Преди няколко години бях на бала на Езиковата гимназия. Оказа се, че там поне десетина от завършващите ме познават и дойдоха при мен да си приказваме. Познавам по-голяма част от пациентите си, знам как боледуват и какво мога да очаквам“, добавя лекарят. 
Тя споделя, че вече е уморена, но хората продължават да я търсят и това още повече я ангажира и я прави по-отговорна. „От 15 години решавам да спирам да работя, но въпреки това продължавам. Ако спра, определено няма да се чувствам добре и може да започна да боледувам от старческите болести“, посочва д-р Шопова.
През годините един път лекарката е била разколебана и е искала да прекъсне практикуването на своята професия. „В личен план имам едно много тежко преживяване, което продължава да ми тежи и ще ми тежи, докато съм жива. Когато разбрах, че едната ми внучка е много болна, и още повече когато научих диагнозата, реших, че повече няма да работя с деца. Няма да мога да ги лекувам, при условие че не мога на нея да помогна. И известно време наистина спрях. Останах си вкъщи. Докато в един момент без да мисля, се усетих, че съм пред асансьора, взела съм си чантата и са озовах пред кабинета. Продължавам да работя, да обичам децата и се старая да им направя най-доброто“, казва д-р Шопова, която е на разположение на своите пациенти 24 часа седем дни в седмицата. 
„Аз имам учителски манталитет. Преди, когато идваха стажанти, много обичах да работя с тях. Така и на майките никога не казвам само какви лекарства да приема детето, а обяснявам какво му е състояние и как може да се развие. Това има значение и за търпението, и за грижете на майката, а и така си осигурявам и моето спокойствие“, добавя педиатърът д-р Шопова, която винаги се стреми детето да оздравее, а майката да се усмихне.
Болно ѝ е обаче за това, което се случва в ловешката болница. Към момента са преустановили дейност Неонатологичното и Детското отделения. Колегите ѝ са в пенсионна или предпенсионна възраст. Млади специалисти не идват не само заради ниското заплащане, но и заради недостатъчното медицинското оборудване.
Д-р Наташа Шопова е създател на Неонатологията, а 25 години е завеждащ лекар на Детско отделение. „Боли ме за Детско отделение, но повече за новородените. Там беше интензивната медицина. Аз продължавам да мисля, че неонатологията е принцесата на медицината, защото един неонатолог трябва да знае и акушерство, и педиатрия, и анестезиология, и реанимация. Беше много хубаво отделение, с много добър екип. Плакахме, когато разбрахме, че няма да се отвори отделението“, казва д-р Наташа Шопова.
Тя обаче не се отказва да е близо до своите пациенти, но и до майките им, като на всички желае да пазят здравето си и да има повече превенция.