Линейките и екипите ни са достатъчни, затрудненията идват от увеличения междуболничен транспорт, каза за БТА заместник-директорът на Спешна помощ в Ловеч

Имаме достатъчно линейки и екипи, но изпитваме затруднения от увеличения междуболничен транспорт. Това каза за БТА заместник-директорът на Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) в Ловеч д-р Силвия Моева. По думите ѝ Центърът разполага с 32 линейки, като за всяка има резервна, ако възникне проблем с някоя от тях. Достатъчно са и екипите, които обслужват областта. 
„При 225 щатни бройки персонал в Центъра за спешна медицинска помощ в Ловеч има 12 свободни места – основно за лекари в областния град, но се поемат от лекарски асистенти и парамедици“, каза д-р Моева. Тя посочи, че в Ловеч екипите на смяна са четири, в големите филиали  - Троян, Тетевен, Луковит - работят по два мобилни екипа, в малките – Угърчин, Летница, Ябланица - са по един.
В Ловеч част от персонала са 18 парамедици, от които 11 са студенти и ще завършат като лекарски асистенти.
Д-р Моева обясни, че парамедиците могат да участват в екип с лекар или самостоятелно да работят под медицински контрол според стандарта за спешна помощ. „Те могат да се отзоват на даден сигнал, когато е по-леко заболяването. Обаждат се на колегата, който е във филиала, и той ги насочва какво да направят в случая. Това е точно медицинският контрол. Обучават се в колежи, които са определени от Министерството на образованието“, посочи още тя.
Въпреки достатъчния персонал и линейки обаче затрудненията идват от честата необходимост от междуболничен транспорт - от областната болница в Ловеч към Университетската многопрофилна болница за активно лечение “Д-р Георги Странски” в Плевен, или от общинска болница към многопрофилната в Ловеч.
„Заради проблема в ловешката болница, че няма ортопедия, родилно отделение, неонатология, ние постоянно транспортираме пациенти от Ловеч към Плевен. Проблем също е неработещата луковитска болница, която е на много малък капацитет. На нашите хора им се налага сами да се оправят и да преценяват накъде да тръгнат при тежко болен пациент - дали към Ловеч, или към Плевен“, добави д-р Силвия Моева. 
Тя даде пример с пациент в Луковит, който трябва да се транспортира. Разстоянието оттам до Ловеч е около 70 км. „Понякога се налага да се пресрещнат двата екипа от Ловеч и от Луковит, да вземем пациента и да го закараме до Плевен, като по този начин избягваме много лошото трасе между Луковит и Плевен. А и не можем да си позволим дълго време да оставим Луковит без втори екип, защото районът е голям. Има всякакви повиквания, както и концентрация на пътнотранспортни произшествия по пътя Луковит – Плевен“, каза още заместник-директорът на ЦСМП. 
Относно трудно достъпните райони, тя посочи, че няма проблем в областта с това. „Специално в района на Априлци може да се върви по-бавно, но се стига, затруднен достъп и непроходими места в област Ловеч няма. В махалите в община Троян, особено в Бели Осъм и Черни Осъм, е осигурен достъп. През зимата пътищата се разчистват. Имало е няколко случая, в които машините са вървели пред линейката и сме стигали до мястото, откъдето са ни повикали за медицинска помощ“, заяви д-р Моева.
Тя обясни, че има три триажни групи според оплакванията. Първата е код А1 (червен код). Тя е за животозастрашаващи в момента заболявания, при които до осмата минута би следвало линейката да е на място, но това е в рамките на града. Втората триажна група е до 20-ата минута и третата е до 120-ата. „Много често пациентите не го знаят това, а и не са длъжни. Често смятат, че когато се обадят, трябва да бъдат обслужени веднага, но ние ги прецизираме, защото не можем да отидем при критично болен пациент, след като се обслужи, например, някой с нервна криза“, добави Моева.
По думите ѝ до момента не се е налагало да се използва въздушна медицинска помощ. Ако има необходимост от такава, медицинският хеликоптер, ще трябва да кацне на стадион, тъй като няма определена площадка за това, добави тя.