Липсата на желание за работа и спадът на мотивация са признаци за бърнаут при медиците, каза доц. Момчил Баев от Нов български университет

Липсата на желание за ходене на работа е един от основните признаци за бърнаут при медицинските специалисти. Спадът на мотивацията, появата на физическа и психическа умора, раздразнение и изтощение на работното място са други характеристики на това състояние. Това каза за БТА доц. Момчил Баев, преподавател в Нов български университет и основател на фондация „Астра Форум“. В Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) той представи монографията си „Качество на живот и психично здраве на медицинските специалисти в България“.
По думите на Баев при медицинските специалисти се наблюдава състояние на „тихо напускане на работата“, характеризиращо се не с физическо отсъствие от работното място, а в спад в мотивацията, в липса на емпатия, забравяне и разсеяност. Това са все такива ментални процеси, които са защитни механизми срещу професионалното прегаряне, обясни специалистът.
Основните причини за бърнаут са свързани с атмосферата на работната среда, подчерта Баев. В болничните лечебни заведения има специфична йерархична структура и канали на комуникация. Те са предимно по вертикалата, решенията се спускат отгоре надолу, разясни той. Оперативните служители носят много голяма отговорност за работата си, за здравето и живота на пациентите, но в същото време нямат никакво участие при вземането на решения, каза Баев. И когато човек е претоварен с отговорности, но няма никакви права и свободи да взима решения, това е чудесна рецепта за бърнаут, добави той. Напрегнатата комуникация между колеги също може да е причина за появата на такова състояние.
Баев открои като проблем и претоварването от дългите смени на медицинските специалисти. Често те работят между 12 и 24 часа, чувал съм дори и за 48-часови дежурства, коментира той. При медицинските специалисти има и работа „на разположение“, когато те може да са си у дома, но нямат право да изключват телефона си и са в готовност винаги, ако им се обадят да отидат в лечебното заведение, където работят, заяви също Баев.
Темата за т.нар. бърнаут и психичното здраве на медицинските специалисти започнах да изследвам по-задълбочено в контекста на COVID пандемията, когато мои приятели и колеги споделяха за своите преживявания в болниците, сподели преподавателят в НБУ.
Според Баев младите специалисти също могат да почувстват психическо напрежение в работата си. Баев обаче смята, че те имат способността да се адаптират добре. Ако по-възрастните специалисти имат мъдростта на опита, то младите имат мъдростта на времето, което е много ценно, незаменимо и уникално, защото те знаят от какво имат нужда, в каква посока да се движат, заяви той.
В началото на събитието директорът на НЦЗПБ проф. Ива Христова благодари на Баев за ангажираността и смелостта в изследването на темата за психичното здраве на медицинските специалисти. По-късно той изнесе публична лекция на тема: „Служба под клетва“.