Любов, семейство и сигурност – така приемната майка Рене Емил описва живота, който получават децата в приемна грижа. Любовта е тази, която дава емоционално и физически развитие на детето и променя съдбата му, смята тя. Според нея чрез приемната грижа децата получават сила да израснат в осъзнати и достойни личности с мечти и надежди и да се реализират като част от обществото.
Рене споделя собствения си опит на приемна майка, която вижда пред очите си как едно 6-годишно момиченце, изпаднало в кризисна ситуация, успява чрез любов и подкрепа да израсне по-здраво, по-уверено и по-самостоятелно дете. Днес това момиче е на 15 г., учи и се развива.
Няма да покажем лицето на момичето, няма да споменем и името й, но ще чуем думите на жената, която ѝ дава шанс за втори живот. За да се случи това, през годините Рене разчита и на съветите на специалистите от фондация „За нашите деца“.
Едно от най-удовлетворяващите и смислени неща в живота ми, които са нахранили душата ми, и виждам, че имат смисъл, това е да бъда приемен родител, заяви Рене Емил. Деца, израснали без семейна среда, са изгубени и след 18-годишна възраст има риск да поемат по неблагоприятен път, смята тя. Затова Рене призовава хората да се замислят за необходимостта от приемната грижа, а обществото да оказва подкрепа за децата, изпаднали в житейска трудност.
Приемната грижа дава възможност да бъдем прозорец към бъдещето за повече деца, да им покажем какво е семейство и щастие, да ги научим на ценности, коментира Рене Емил. Затова е избрала да бъде приемен родител вместо осиновител.
Изминава седмица от момента, в който Рене е вписана в регистъра до момента, в който получава обаждане да приеме в дома си дете, което се нуждае от спешна закрила. Беше спешно настаняване, а периодът на адаптация беше дълъг, защото момиченцето беше със специални образователни потребности (СОП). Вярвам, че с годините успях да дам най-доброто от себе си, сподели Рене.
Въпреки трудния период на адаптация, тя и момиченцето се сближават, стават майка и дъщеря, които се борят с трудностите и са опора една за друга. Смятам, че успяхме и двете да стигнем до едно неочаквано добро ниво на развитие, каза тя.
По думите на Рене Емил майчинският инстинкт се е появил, когато е усетила, че беззащитното тогава малко дете, което дори не е можело да говори, е било най-уязвимо. Доверието помежду ни дойде в най-трудните ни моменти, посочи приемната майка. Когато тя е била в лошо здравословно състояние, тогава грижата и майчинските инстинкти се събуждат, защото човек иска да направи най-доброто за детето, за да се възстанови, разказа Рене. И аз съм попадала в тежки ситуации, тогава тя ми е била подкрепа, добави Рене.
Никога не е имало момент, в който да съм се замисляла да се откажа, категорична е Рене Емил. Тя усеща силната емоция, която изпитва, и вижда, че действията дават резултат. Това, което най-силно лекува раните на децата в приемна грижа, най-важното нещо е любовта. Дори нищо друго да не можеш и да нямаш от себе си да дадеш, любовта е тази, която дава растеж на децата – емоционален, ментален и физически, каза Рене.
Днес малкото момиче е една млада дама на 15 г. Тя умее да се грижи за себе си, самостоятелна е. Ходи на училище, щастлива е, разказа още приемната майка. Днес ние сме един много добър екип, тя се превърна в моя дъщеря, макар и не биологична. Аз никога не съм разделяла биологичното си дете от нея, сподели Рене.
Историята на Рене и дъщеря й напомня разказ за любов, която, посята в правилния момент, може да промени света на едно дете. Тази история е и като урок за надеждата, която пробива път там, където сякаш щастието се е отдръпнало. За себе си и за децата си Рене си пожелава най-вече щастие. Всичко останало можем заедно да го постигнем, уверена е тя.
Материалът се реализира в рамките на партньорство по проект „Повишаване на капацитета на служителите на Агенцията за социално подпомагане във връзка с модернизирането на системите за социална закрила".