Лозница чества своя празник

С двудневни тържества в Лозница ще честват празника на града. Годишнината от обявяването на Лозница за град с указ на Държавния съвет от 4 септември 1974 г. се отбелязва всяка първа седмица на месец септември, каза за БТА Айше Реджеб, директор на дирекция „Култура“ в общината.
Първото известно име на селището е Кубадън, означаващо на турски кръстопът, възел на седем пътя, споменато и в османски регистър от 24 декември 1573 година. Според историческите сведения при направата на шосето Лозница – Ловско са намерени напълно запазени глинени старинни съдове. Оттам е изваден и надгробен камък с надпис на латински език. След разчитането му е установено, че е запазил тленните останки на знатен тракиец. Безспорно на това място през IV–V век е съществувало римско селище, посочи Реджеб. Тя добави, че следи от старобългарско селище, съществувало около VII–XI век, са открити в местността “Чучура”, на около километър североизточно от Лозница. Доказателство за това е добре запазена старобългарска керамика. От онова древно време са и надгробните могили в общината, тайните на повечето от които все още не са разгадани, каза още експертът. 
Тя разказа, че богатата природа и удобното местонахождение на Лозница привличат погледите на преселници, като през 1903 г. в района пристигат няколко семейства от Ловешко - Севлиевския край. Три години по-късно започва трайното заселване на балканджии. Наред с увеличаването на броя на заселниците нараства и нуждата от училище. През 1909 г. се открива първото училище, а през 1912 г. се учредява и читалище  “Пробуда”. 
Историческата справка за община Лозница сочи, че започва нов етап в преселението, като след 1919 г. тук се заселват българи от Западните покрайнини. Идват и много добруджанци, в същото време са оземлени и настанени и бежанци от Беломорска Тракия. През 60-те години на ХХ в. се заселват хора от Пиринско и в края на 60-те и началото на 70-те пристигат и преселници от Родопите. 
В началото на 30-те години името Кубадън е сменено официално в документите. Една от причините за преименуването на селището е свързана с прочутата по онова време американска лоза, пренесена и хванала корен за първи път именно тук, в земята на Лудогорието. Тя подсеща и за новото име на селището – Лозница.