Медийната платформа „24 часа“ организира десетата церемония за връчване на „Академичните оскари“

Медийната платформа „24 часа“ организира десетата официална церемония за връчването на „Академичните оскари“ - отличия за университетите, които са първи в рейтинга на висшите училища по професионални направления. Церемонията ще се състои на 27 януари (вторник) от 14:00 ч. в  NV Tower в София, на бул. „Г. М. Димитров” 59, съобщиха организаторите. В церемонията ще участват държавници с визия, академичният елит в лицето на ректорите на университетите, които са първи в класациите по професионални направления, лидери от средите на българския бизнес. По традиция присъства министърът на образованието и науката, председателят на Българската академия на науките, министри на образованието и науката от българските правителства след 1990 г., изявени студенти, поясняват организаторите.
Силата на Европа е в образованието, Европа е най-образованият континент, с най-доброто образование, но трябва да се засили връзката между университетите и бизнеса. Това каза на 17 януари 2025 г. българският еврокомисар с ресор "Стартъпи, изследвания и иновации" Екатерина Захариева на деветата церемония за връчването на "Академичните оскари" - отличия за университетите, които са първи в рейтинга на висшите училища по професионални направления за 2024 г. 
Рейтинговата система на висшите ни училища беше призната като една от най-завършените в международен план. Като проект тя започна преди 2010 г., за да даде информация на кандидат-студентите за университетите. Благодарение на рейтинговата система ние преструктурирахме приема във висшите училища и в резултат на това висшето ни образование е единствената публична система, в която има обвързване на финансирането с качеството на образованието. Това каза на 21 ноември 2025 г. министърът на образованието и науката Красимир Вълчев при представянето на новото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България за 2025 г.
Петнадесетото издание на рейтинговата система сравнява представянето на 51 акредитирани висши училища в България в рамките на 52 професионални направления. Тя използва 52 индикатора - от качеството на обучението и научната дейност, до реализацията на завършилите и размера на доходите им след дипломирането, и обратната връзка на студентите. Тази година за първи път е включен и индикатор, измерващ оценката на студентите за посещаемостта на лекциите и упражненията.
Средно за всички висшисти български граждани, завършили в България през предходните пет години, делът на тези, които работят на позиция, за която се изисква висше образование или упражняват професия по призвание, се запазва на миналогодишното ниво от 61% при 46% през 2014 г. Безработицата сред тази група се задържа на равнище от малко над 2%, като за завършилите магистърски програми след средно образование това равнище е едва около 1%. Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната, също остава на достигнатото през миналата година рекордно ниско равнище от 14% при над 25% през 2014 г. Средният облагаем доход на завършилите нараства, достигайки до 2771 лева от 2523 лева през миналата година и едва 980 лева през 2015 г., което представлява близо трикратно увеличение в рамките на последното десетилетие.
Най-висок среден облагаем доход получават завършилите „Военно дело“ и „Информатика и компютърни науки“ (над 4700 лв.), следвани от тези, които са завършили „Национална сигурност“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Математика“, „Металургия“, „Обществено здраве“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Енергетика“, „Медицина“ и „Електротехника, електроника и автоматика“ (между 3300 и 3800 лв.). На ниво конкретно висше училище най-висок среден облагаем доход получават завършилите магистърски програми в направление „Администрация и управление“ на Американския университет (10 108 лв.) и „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (8568 лв.) и Нов български университет (7919 лв.).
Сред завършилите бакалавърски програми най-висок облагаем доход имат завършилите „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (7107 лв.).
Четирите професионални направления с най-голям брой студенти през 2025 година са: „Икономика“ (26 996), „Педагогика“ (16 713), „Медицина“ (13 485) и „Администрация и управление“ (11 773). За поредна година най-малко студенти се обучават в направлението „Теория на изкуствата“ - 53. 
Висшето училище с най-голям брой действащи студенти е Софийският университет „Св. Климент Охридски“ - 19 799, следвано от Университета за национално и световно стопанство с 17 092 студенти и от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ с 16 285, показаха данните от рейтинга на университетите за 2025 г.