Медицинският университет в Плевен работи по втора фаза на проекта за Центъра за компетентност "Леонардо да Винчи"

Медицинският университет в Плевен е водещ партньор по проекта „Център за компетентност по персонализирана медицина, 3D и телемедицина, роботизирана и минимално инвазивна хирургия“. В момента се изпълнява втората фаза за надграждане и развитие на центъра. Отпуснатите средства са в размер на над 14 милиона лева по Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ (2021 – 2027 г.), финансирана от Европейския съюз. 
Втората фаза на развитие на Центъра за компетентност „Леонардо да Винчи“ има за цел да разшири и надгради научните и технологични ресурси, с акцент върху развитието на роботизирани системи, 3D технологии, генетично секвениране и телемедицински решения. Това ще позволи на изследователите и медицинските специалисти да провеждат висококачествени научни изследвания и да разработват иновативни методи за диагностика и лечение. Учените, ангажирани по проекта, са разделени в работни пакети с различна насоченост.
Първата фаза на проекта завърши. Успяхме да създадем инфраструктурата и най-важното нещо - един център, който е устойчив. Засега сме много доволни. Центърът продължи да функционира в периода, в който нямахме финансиране. Успешно започнахме фаза две и сега с голяма част от учените от първа фаза, но и с нови учени, започваме с научните задачи, заложени в нея, каза доц. д-р Мартин Караманлиев, който е част от екипа на работен пакет три по проекта. Насоките на работен пакет три са в областта на минимално инвазивната хирургия или т. нар. лапароскопска хирургия. Учените работят за достъпа на пациентите до минималноинвазивна хирургия с всички позитиви, които вече са известни – по-бързо възстановяване, по-малка травма, по-доволни пациенти, както и по-висока сигурност за пациентите. 
Друга дейност е телеобучение на студенти и млади специалисти. 
По-големият позитив идва е, че имаме възможност за телепрокторинг и телемониторинг, което означава, че най-опитният хирург може да бъде извън сградата, извън страната. С телевръзка ние можем да установим контакт с него и той да вижда всичко, което се случва в операционната – мониторите, това, което виждаме на лапароскопските екрани, какво се случва отстрани в залата. По този начин да навигира останалите хирурзи и да помага за вземане на решенията. Това се очаква да има голям позитив за пациентите, подчерта доц. д-р Караманлиев.  
Част от дейностите са и развитие на хирургия, навигирана от образи, както и извършването на вакуумаспирационни биопсии на формации в гърдата с единствения за тази цел апарат в страната, който се намира в плевенската болница „Д-р Георги Странски“.
Учените в Центъра работят и върху развитието на роботизираната хирургия с акцент върху въвеждането на изкуствен интелект при диагностика, както и за нови оперативни методи и обучението на специалисти. 
Биопринтирането и тъканното инженерство са акцентите в работата на екипа на проф. Георги Алтънков. 
Стволовите клетки са в нашия интерес – това е всъщност регенеративната медицина. Те са светлината в тунела на бъдещата медицина, както се казва - "защо да лекуваме един орган, като можем да си го направим". Това е всъщност тъканното инженерство и регенеративната медицина, каза проф. Алтънков. Той подчерта, че екипът в работен пакет две се занимава с биологията на стволовите клетки. 
В практически план се стремим да сложим стволовите клетки към превръзка – биоактивен пач, на първо време за лечение на кожни рани, тъй като стволовите клетки упражняват силен стимулиращ ефект. Проблемът обаче е, че тези клетки веднага умират, горе-долу на втория ден. Големият въпрос е: защо, въпреки че умират, има регенерация? Следователно те оставят нещо, което другите стволови клетки разпознават и всъщност това е регенеративният ефект. Ние се мъчим да изолираме тези паракренни фактори, които отделят стволовите клетки по време на култивиране и да ги имплантираме в нано влакна. Те от своя страна ще са основата на превръзка, която ще отделя паракренните фактори на стволовите клетки, без да има клетки. Това е безклетъчният вариант. Имаме и клетъчен, който се получава чрез биопринтиране – върху подложка от нано влакна биопринтираме стволови клетки и тях поставяме върху раната. Знаем, че ще умрат, но те ще отделят своите паракренни фактори и това е нашата идея, обясни проф. Алтънков. 
Част от екипа на проф. Алтънков е и изследователят Владислав Христов.
Това, което е заложено за изпълнение в работния пакет на тази фаза, е предоперативната подготовка на пациенти, която до момента е извършвана на животни. Предоперативната подготовка включва 3D принтиране на обект, който е костна структура, в зависимост от проблемната зона. За пациенти хора са предвидени тазобедрена става, раменна става, колянна става. Идеята е, когато на един пациент му е предвидена планова операция, ние да можем да се включим като ни бъдат дадени данните от ядренно-магнитен резонанс или скенер. След това ние ги обработваме, за да се направят в 3D модел с цел хирургът да подходи адекватно и да е по-спокоен в операционната зала, обясни Христов.  
Изследователите работят и по 3D принтиране на анатомично коректен модел на матка, с цел да бъде използван в курсовете по хистероскопия в Телекомуникационния ендоскопски център.
Лаборатория по геномна медицина и прецизна патология е друга важна част от Центъра за компетентност „Леонардо да Винчи“
Специалистите в лабораторията изготвят генетична диагноза, насочена към пациента при установено заболяване, както и по отношение на семейството с цел профилактиката и вземане на информирано решение при следващи бременности. 
Генетичната диагноза, намирането на конкретния вариант вече дава възможност за извършване на някакъв метод на пренатална диагностика, т.е. семейството може да избере дали детенцето е засегнато или е здраво и да направи своето информирано решение във връзка с изхода на тези бременности, каза изследователят д-р Зорница Камбурова.
Другата насоченост в дейността на лабораторията в областта на геномната диагностика е изследването на предразположенията.
Много е хубаво да знаем какви предразположения има като целта на това познание е да можем да профилактираме развитието на заболяването, да го открием в ранен стадий, за да може да имаме най-ефективно лечение, отбеляза д-р Камбурова. 
Втората част от дейността на лабораторията е прецизната патология, при която се изследва тъкан от тумора. Откриваме персоналния профил, персоналния подпис на тумора, за да можем ние насреща да намерим най-подходящото индивидуализирано лечение. Целта на прецизната патология е да намерим най-подходящото лечение конкретно за дадения генетичен вариант, който сме намерили в тумора, разясни д-р Камбурова. 
Дейностите по проекта се реализират от Медицинския университет в Плевен в партньорство със Сдружение за изследвания и иновации в медицината „Леонардо да Винчи“, Медицинския университет във Варна „Проф. д-р Параскев Стоянов“, Института по роботика към БАН и Института за изследователска подкрепа.