Международният мир е заложник на войната между Украйна и Русия, заявиха експерти на конференция „Европа и светът между мира и войната“

Балканите са заложник на войната между Украйна и Русия. Международният мир е заложник на тази война. Тя е майка на всички войни, каза бившият депутат в 37-ото и 38-ото НС д-р Димитър Иванов на конференция „Европа и светът между мира и войната“, организирана от клуб „Сенатор“, в столицата.
По време на събитието бяха обсъдени темите за войната и мира като средства за постигане на политически и геополитически цели, и за установяване на световен ред, както войната в Украйна и опасността от Трета световна война. 
Иванов отбеляза още, че за близо четири години се е опитал да разбере официална информация относно жертвите в цифри и от двете страни – Русия и Украйна. „Всеки има цифри, но няма точна яснота. По данни, които намерих, жертвите са над 2 млн. души, а може би и повече. Става дума за граждански, военни, всякакви жертви. Това е морален абсурд, неприемливо е, когато умират милиони“, каза още той.
„Конфликтът между Украйна и Руската федерация представлява мащабен военен конфликт с използване на конвенционално оръжие на широк фронт, като има множество договори за военно-техническа, финансова и хуманитарна помощ. От една страна - това е съюз между Украйна и държавите от НАТО, и Руската федерация и съюзните ѝ държави, с които също има подписани договори за взаимопомощ и договори за стратегическо партньорство. Това е моят прочит за характера на тази война“, каза на конференцията бившият зам.-министър на отбраната (в периода 2017-2021 г.) Анатолий Величков. 
По думите му това не е война между Украйна и Русия. „В тази война участват две противостоящи си групи с различни стратегии. Има съществени разлики между стратегиите на САЩ и тези от държавите от НАТО и Европа“, допълни Величков.
„За Украйна войната има за цел да не допусне промяна на политическия вектор – ориентация към Европа и НАТО. За Руската федерация войната има за цел да не допусне стратегическо поражение, да унищожи държавността на Украйна и да утвърди лидерството си сред държавите, които провеждат суверенна политика в света“, заяви той. 
„България, като част от НАТО, е въвлечена в този конфликт. Въпросът е дали ще бъдем пряко въвлечени. Това зависи от съюза, в който сме, и политиката, която той води“, каза още Величков. 
Изразено бе и мнение за евентуална нова световна война.„Намираме се в предверието на нова световна война и това е свързано с войната в Украйна“, каза бившият общински съветник и зам.-областен управител на Велико Търново Иван Спиридонов.
По думите му след 2022 година може да се говори за това, че „Руската федерация отправи предизвикателство към международния ред и промени правилата на играта“. Спиридонов отбеляза още, че след 2022 г. светът се намира в нов етап на геополитическа система. 
Дискутирана бе и темата за това кои са силите, които тласкат Европа към война. „Фактите са важни, за да се вземат правилните решения и да се знае противникът, с какво разполага и как мисли. Не може да не знаем какво мисли противникът за войната“, каза Кузман Илиев, автор и водещ на икономически и политически предавания и съосновател на продуцентска къща.
Той отбеляза, че у нас едната група са евроатлантици, а другите имат носталгия към Съветския съюз и „познаването на контекста го няма“. По думите му България трябва да мисли за себе си и да се опита, в рамките на ЕС и с познанството си с украинци и руснаци, да бъде медиатор на това. „Не казвам, че ще успее. Този конфликт е тук, близо до нас“, заяви Илиев. 
„Кървавата баня, която става, е безсмислена, защото Украйна не е в НАТО“, каза още той. По думите му, ако руснаците и китайците сложат базите си в Мексико, американските военни ще реагират и ще стане Трета световна война.
Сред обсъжданите теми бе и тази за финансовите измерения на превъоръжаването. „Големите европейски икономики и щатската отдавна вече не са такива. Китай е новата Германия, трябва да се спре растежът на Китай. Не можем да водим война с Китай и не знаем дали не е много по-подготвен от целия останал свят. В този контекст изниква въпросът дали ЕС има икономически потенциал да се подготви за предстоящи предизвикателства. Убеден съм, че предстои по-голяма война от тази, която е в момента“, каза ексминистърът на финансите и министър-председател (в периода 2013 г. - 2014 г.) Пламен Орешарски.
Планът (с готовност до 2030 г.) за финансиране на отбраната на ЕС е 800 млрд. евро, отбеляза още Орешарски. "Американската икономика не е за подценяване, но Китай отдавна са ги задминали", допълни той.
Темата за силите на войната и мира разгледаха Диана Сивинова, консултант в различни сфери на маркетинга и Антония Желязкова, адвокат и главен ESG консултант за голям химически завод в България.
По думите им в Западна Европа се забелязва умора от конфликта и се иска пристъпване към разрешаването му по дипломатически начин. Освен това България е сред държавите с най-ниска подкрепа за военна помощ и директна намеса в конфликта. Отбелязано бе още, че Полша, Чехия, Скандинавия и балтийските държави изразяват висока степен на подкрепа за военна помощ.
По време на конференцията бе разгледана и темата за ролята на пропагандата в медиите и в социалните мрежи. „Медиите в България са жертва на сериозна пропаганда от години. Имаме проблем с ползването на пропагандата“, каза д-р Анета Милкова, преподавател във Факултет по журналистика и масова комуникация (ФЖМК).
По думите ѝ пропагандата „се превърна в лоша дума“. Тя подчерта, че в медийната среда пропагандата „тече през медийните и комуникационни канали“. „По време на война тази тема е още по-неприятна“, отбеляза тя.
Милкова подчерта, че войната между Русия и Украйна често е отразявана едностранно от много медии у нас, като биват цитирани медии само от едната държава - участник във войната. „Изключение направиха колегите от БТА, които започнаха да цитират ТАСС. Ние трябва да имаме достъп до тази информация и сами да преценим кое е вярно и кое не. Не можем изцяло да забраним медиите от едната част от конфликта“, каза тя.