Министерството на правосъдието публикува за обществени консултации проект на закон във връзка с лобистката дейност

Министерството на правосъдието публикува за обществени консултации проект на Закон за прозрачност и почтеност в управлението, с който се въвежда терминът „представителство на интереси“, за да се избегне наслоената негативна нагласа към понятието „лобизъм“, съобщиха от ведомството.
Той има за цел да повиши прозрачността и отчетността в процеса на създаването и изменението на нормативни и общи административни актове. С него се урежда устната и писмена комуникация на органи на публичната власт и техни висши представители с лица, които се стремят да въздействат в защита на определен обществен, групов или частен интерес. 
От правосъдното министерство отбелязват, че създаването на нормативна уредба, която да регламентира лобистката дейност, е залегнало като мярка в Националния план за възстановяване и устойчивост (етап IV), поставяна е нееднократно в докладите за върховенството на закона на Европейската комисия, в доклада за България от Петия кръг на оценка на Групата държави срещу корупцията (GRECO) към Съвета на Европа и е ангажимент, поет от страната ни, в процеса на присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). 
В законопроекта се посочва, че представителство на интереси е всяка писмена или устна комуникация, която има за цел да окаже влияние при създаването и изменението на  нормативни актове, общи административни актове, стратегически планове, програми и други актове, предвидени в закон, в полза на обществени, групови или частни интереси. 
Представител на интереси или заинтересовано лице е всяко физическо или юридическо лице, включително негов клон, независимо от правната му форма, което се стреми да окаже влияние в посочените параметри. Представители на интереси могат също да са и групи лица. 
Адресати на представителството на интереси са Народното събрание, народните представители, експертите и съветниците към парламентарните комисии и парламентарните групи; президента и вицепрезидента, техните съветници и секретари; Министерският съвет, министър-председателят, заместник министър-председателите, министрите, заместник-министрите и членовете на политическите кабинети, включително съветниците и експертите към тях; областните управители, кметовете, кметските наместници, председателите на общински съвети и общинските съветници, ръководителите и членовете на други публични институции.
Не се смята за представителство на интерес устната или писмена комуникация с изброените органи от страна на лица, заемащи публична длъжност, при осъществяване на правомощията им, както и осъществявана от физическо лице в негов частен интерес.
Със законопроекта се въвежда задължение на публичните институции да осигурят открит и лесен достъп до обсъжданите актове, възможност за даване на становища по тях и отчитането им при спазване на принципите на откритост, прозрачност, отчетност, добросъвестност и почтеност. 
Всички изброени публични институции се задължават да поддържат календар за състоялите се срещи с представители на интереси на сайта на съответната институция.
В съответствие със стандартите на ОИСР се създава т.нар. законодателен отпечатък – проследяване, документиране и оповестяване на основните външни интервенции от началото до края на процеса по изготвяне на нормативните и други актове.
Създава се Регистър за прозрачност към Сметната палата. В него ще се вписват представителите на интереси само ако осъществяват представителство на интереси редовно по занятие (поне девет контакта в рамките на три месеца); представителството на интереси се осъществява по търговски начин за трети лица (обемът на представителството на интереси е такъв, че изисква специална организация, както и ангажиране на допълнителни материални и човешки ресурси) или е възложено срещу възнаграждение, отбелязват от правосъдното министерство.
Вписването в регистъра се извършва самостоятелно, като се посочват ограничени по обем данни са самите лица, за кръга на интереси, които представляват и дали са ангажирани от друг. 
Извън регистъра остават лицата, осъществяващи процесуално представителство по административни, съдебни и арбитражни производства и в рамките на това представителство; участниците в работни групи и консултативни съвети, създадени от държавни органи, както и в изслушвания, организирани от Народното събрание, органи на изпълнителната власт или на местното самоуправление; политическите партии, синдикатите, работодателските организации и др. 
За нарушения на закона се предвиждат глоби и имуществени санкции. Предвидено е, че в първата година от функционирането на регистъра санкции няма да се налагат.
БТА припомня, че през декември миналата година по време на парламентарен контрол министърът на правосъдието Георги Георгиев каза, че от всички мерки за второ и трето плащане по Плана за възстановяване и устойчивост, десетата – по отношение на закона за лобизма, трябва да бъде финализирана и да бъде довършена антикорупционната реформа.
Той отбеляза, че има одобрена концепция, която е била обект на обществено обсъждане, и следващият министър на правосъдието ще намери на бюрото си готов, комуникиран с ЕК и с ОИСР, финален текст на закон за лобизма. Според Георгиев е било неудачно да го обяви за обществени консултации сега, предвид че следващото ръководство трябва да ги извърши.