Министърът на външните работи Георг Георгиев осъди продължаващите руски атаки срещу енергийната инфраструктура на Украйна

Министърът на външните работи в оставка Георг Георгиев осъди продължаващите руски атаки срещу енергийната инфраструктура на Украйна. По време на редовното месечно заседание на Съвет „Външни работи“ на Европейски съюз, което се проведе в Брюксел, той изтъкна значението на дипломатическите усилия, водени от САЩ, насочени към траен и справедлив мир в Украйна. 
Външните министри на ЕС започнаха работата си с традиционна дискусия по руската военна агресия срещу Украйна. В началото на дебата чрез видеоконферентна връзка участие взе украинският външен министър Андрий Сибига. Обсъдени бяха ролята на ЕС в подкрепа на мирните преговори и гаранциите за сигурност, сложната енергийна ситуация в Украйна и необходимостта от оказване на спешна помощ с цел предотвратяване на евентуална тежка хуманитарна криза. Министрите подчертаха и необходимостта от запазване на натиска върху Русия, включително чрез нови санкции, както и въпроса за подкрепата на Иран за руската военна агресия. 
Съветът обсъди и ситуацията в Близкия изток, като дискусията беше фокусирана върху три основни теми – Иран, Израел/Газа и Сирия. Министър Георгиев приветства започването на втората фаза от плана на САЩ за прекратяване на конфликта в Газа, приет с Резолюция 2803 на Съвет за сигурност на ООН. От изключителна важност е планът да бъде изпълнен изцяло, включително чрез предоставяне на хуманитарна помощ за населението в Газа и разоръжаването на „Хамас“, подчерта министърът, цитиран в съобщението на МВнР. 
Министрите осъдиха репресиите срещу протестиращи граждани в Иран. Георг Георгиев подкрепи необходимостта от възстановяване на инспекциите в Иран от страна на Международната агенция за атомна енергия.
Външните министри на ЕС обсъдиха и ситуацията в източната част на Демократична република Конго. Бойните действия на терен продължават, особено в провинция Южно Киву, въпреки подписаното на 4 декември 2025 г. във Вашингтон споразумение между ДР Конго и Руанда на най-високо равнище. Хуманитарната ситуация в източната част на страната към януари 2026 г. достига катастрофални мащаби, с над 7 милиона вътрешно разселени лица и нови бежански вълни към Бурунди и Руанда, допълват от пресцентъра на Министерството на външните работи.