За четвърта година учениците, педагогическият и непедагогически състав на Гимназията с преподаване на чужди езици (ГПЧЕ) „Симеон Радев“ в Перник се обединиха около обща благотворителна идея. Вместо цветя, на първия учебен ден те събраха средства в подкрепа на младия писател Иво Христов от Радомир. Това съобщи за БТА Йоана Цонева - председател на ученическия съвет.
„Моите съученици винаги откликват на подобни идеи. Всички ние знаем историята на Иво и колко дълго той се бори с коварно заболяване“, каза тя. Момичето заедно с група млади хора наскоро организираха и маратон в Радомир, по време на който събраха сума от над 2 хил. лева. Постъпленията отново бяха дарени за лечението на Иво.
Педагогическият съветник към ГПЧЕ "Симеон Радев" Силвия Анева коментира, че учебното заведение е рекордьор по събиране на средства. Всяка година възпитаниците на пернишкото училище проявяват съпричастност, подкрепяйки редица каузи.
„Учениците на първо място трябва да бъдат информирани, след това подкрепени от своите родители и не на последно място - да бъдат състрадателни и да проявяват емпатия“, каза Анева.
Педагогическият съветник припомни и за други осъществени инициативи, в които учениците е трябвало да се включват. В една от тях са помогнали за събиране на средства за закупуването на самолетни билети на училищния отбор по футбол, класирал се за участие в Световно първенство в Китай. В края на миналата учебна година възпитаниците на гимназията са организирали и голям концерт с родни звезди, с чиято събрана сума е подпомогнато лечението на млада перничанка.
Сега учениците протягат ръка на Иво Христов от Радомир, който вече десет години се бори с рядко заболяване. Нова надежда за момчето дава лекарство, което може да намали туморните образувания. Изписаният от лекарите в Пловдив медикамент обаче не е регистриран в България и не се покрива от Здравната каса. Приложението му е без алтернатива. Месечно за лечението на младежа са необходими 38 хил. лева като терапията с лекарството трябва да продължи поне година.Иво е едва дванадесетгосешен, когато лекарите му поставят диагнозата неврофиброматоза - тип 2. За единадесет години заболяването отнема слуха, подвижността и гласа му, но не и надеждата му за живот.