Младите и осъзнатите хора по-лесно ще се адаптират в преминаването от лев към евро, напускането на зоната на комфорт води до страхове. Това каза за БТА психотерапевтът Нели Лесер. Тя завършва висше икономическо образование във Варна. През 90-те години напуска България и заживява в Германия. По-късно заминава за САЩ, където изучава психология и психотерапия. Към момента е преподавател в Barry University - Маями, САЩ.
Много потиснат народ сме, убежденията, че преклонена глава сабя не я сече, както и какво ще кажат другите, водят до потискане години наред, посочи Лесер в отговор на въпрос защо българите са притеснени от въвеждането на еврото. По думите ѝ потиснати хора не могат да изразяват себе си. Чрез изразяването на емоции сме автентични, а когато не сме автентични, психиката изразходва прекалено много енергия да потисне някакви негативни преживявания, вместо да използва енергията, която ни трябва в живота, за да сме щастливи и да живеем с удоволствие. Психиката на дете, което по някакъв начин е потиснато, е устроена така, че първата му цел е да оцелее в семейната система и да получи максимално любов от тези, от които е зависимо, каза още тя. Поради тази причина детето веднага ще включи инстинкт за оцеляване и вместо да заявява себе си и да е амбициозно, ще бъде потиснато. Така израстват възрастни хора, които не са се научили и не разбират кои са, а това, което правят, е с цел да угодят на родителите си.
Тревожност у българина
В България често виждам как майките гледат със страх какво ще кажат другите хора за детето им, коментира психотерапевтът и добави, че страховете на родителите се предават на децата. Когато работя с българи, ми прави впечатление, че майките се притесняват за това, че децата им може и да не завършат училище, вместо да се интересуват дали децата са щастливи. Лесер съветва родителите да имат вяра в децата си, за да не порастват тревожни. Ние нямаме тази вяра, докато американците възпитават децата си по малко по-различен начин - децата там са мотивирани, дори похвалите към тях са за елементарни неща. Българите сме склонни да вярваме на другите, но не и на самите себе си, и отчитаме повече чуждото мнение, защото никой не ни е учил нашият глас да бъде по-силен от гласа на всички останали. Не сме научени да слушаме себе си. Когато питам българки какво искат, те ми казват какво не искат – те не могат да изразят себе си, не знаят кое е това, което ще ги направи щастливи и се фокусират там. Където са фокусът и енергията ни, това се случва и в живота ни, допълни Нели Лесер.
Негативизъм и позитивизъм
Ако сравнявам хората в България и Америка – при американците има изкуствена усмивка, демонстриране на това, че всичко им е наред, което е позитивно, но фалшиво. Това е така заради нагласата на американеца, че другите няма да им решат проблемите и няма смисъл да се мръщят, и затова не си позволяват да бъдат негативни. Българинът е искрен и автентичен, и каквото му е на сърцето, това му е на устата, но когато е фокусиран в този негативизъм, той ще продължава да преобладава в живота му. Ако постоянно се говори, че всичко е лошо, политиката е зле, парите са малко, трудно нещо отвън ще дойде да те спаси, каза още тя. От психологична гледна точка тази нагласа у човека показва, че в психиката има дефицити – липса на увереност, липса на любов, и търси някой да му го даде и да запълни дефицитите. За всички цели, които имаме, очакваме, че някой друг ще ни направи щастливи. Запълването на тези дефицити от външен източник е невъзможно, каза още Лесер.
Хора без дефицити
Имаме ли родители, имаме травми, но в зависимост от семейството, в което живеят децата, някои са с малки травми, докато други имат много по-сериозни и тогава е по-трудно да се постигне състояние на лекота и удоволствие, на усещане за изобилие. Липсата на родители е огромна травма. Сега терапевтите имаме достатъчно съвременни методи, с които да „влезем“ в травмата, да върнем ресурс от родовата система. Когато човек разбере, че е отделна личност, че не трябва да се разтвори в семейството си или в рода си от чувство на дълг или на вина, тогава би могъл да има успешен и щастлив живот. Всичко стига до там да намерим себе си – всеки идва с някакъв талант, с някаква мисия, с нещо да допринесе в този свят и често животът минава без да влезе в това ядро, в собствената си есенция и да си даде сметка кое го прави щастлив. Когато има загубване на личността, винаги психиката реагира. Психосоматичните прояви са в резултат на прекалено пресирани емоции, от агресия, която никога не е била правилно преживяна. В психиката агресията или отива навън, или се проявява като автоагресия, която разрушава тялото ни. Има и много по-здравословен начин за реакция, но никой не ни е учил на него, а той е - човек да може да остане с емоциите си, да ги преживее и да разбере, че в това няма нищо страшно, обясни Нели Лесер.
Страх от приемането на еврото
Всеки път, когато психиката ни излиза от зоната на познатото, има турбуленция, защото вместо да търсят опората в себе си, хората изнасят отговорността навън и всичко, което е ново, ще предизвика стрес за психиката. Според мен много хора ще бъдат уплашени, каза още тя. Ако ние не сме преживели и не сме се справили със страховете си, всичко ново ще ни носи нов страх, ще доведе до много тревожност у българите, но хората ще трябва да се научат да се справят. В психиката нищо не се изпарява, а тази тревожност може да доведе до поява на болести, проблеми в тялото, проблеми с отношенията.
По-адаптивни ли са младите хора
В психиката на младите хора – до около 35-годишна възраст, има много енергия да се справят. Те могат да преодоляват много повече предизвикателства, да вървят по-устремено към целите си. При кризата на средната възраст, която се случва все по-рано, обикновено психиката се изтощава, защото разбираме, че поставените цели са компенсаторни и те не винаги носят вътрешно удовлетворение. Искала съм тази кола или този апартамент, имам ги, но щастието трае кратко време, а след това човек изпада в старото си състояние заради дефицитите, които има, и чувства неудовлетворение. На тази възраст хората разбират, че това ги изтощава психически. В такава ситуация психиката ни кара да погледнем най-накрая в себе си и разбираме, че тези цели не са удовлетворяващи, защото чрез тях ние търсим определено състояние, а те не могат да ни го дадат. Когато открият „дупка“ в душата си, много хора изпадат в някакви зависимости.
Кой по-лесно ще приеме промяната
По-лесно ще преодолеят предстоящата промяна хората, които са интегрирали в психиката си всичко и не стоят в сянката си, хора, които са осъзнати. В нашата психика има сенчесто пространство, в което ние отричаме разни неща – когато някой ни дразни или е агресивен, означава, че това е в нашата сянка и не сме го интегрирали по правилен начин в психиката си. Колкото повече неща ни дразнят, толкова по-фрагментирани сме в психиката си, но ако сме по-адаптивни, ще можем да приемем, че и ние в определени условия бихме могли да сме агресивни. Насаждани са ни страшно много забрани, а колкото повече забрани имаме, толкова повече светът ще ни дразни.
Колкото повече нови неща идват към нас – както сега е еврото, толкова повече ние ще ги отричаме, защото ни липсва адаптивност. На въпрос къде е границата между адаптивност и конформизъм Лесер посочи, че конформизмът е синдромът на доброто момиче – когато спираме да мислим кое е добро за нас самите и какво искаме от живота, а просто се нагаждаме, защото другите така искат от нас или защото така трябва. Когато загубим себе си, ставаме конформисти. Това, според мен, става още в семейството и когато имаме такива изисквания още в ранна възраст към децата си, след това имаме народ, който не може да заяви себе си и да изкаже по правилен начин, без ненужна агресия, твърдото си мнение. Съветвам хората да намерят себе си, да обърнат поглед към себе си, да видят колко сила за промяна има в тях, а не да търсят кой им е виновен. По този начин ще започнат да влияят на децата си, на близките си, а така ще започне и създаването на ново общество. Човек се развива, когато излезе от зоната си на комфорт, новото не трябва да ни плаши. Трябва да погледнем към страховете си, да осъзнаем защо сме тревожни и вместо да потискаме отново емоциите и чувствата си, да можем да ги разберем и да ги приемем, и да ги трансформираме в добра енергия.
Тревожност заради реалността
Когато се чувстваме съсипани, нямаме храна, нямаме покрив над главата си, в психиката ни още повече се засилва тревожността, защото става още по-трудно да повярваме, че може да има промяна. Стигаме до въпроса кое е първото – яйцето или кокошката – когато отваряме празния хладилник, и това е реалността, ние не можем да видим отвъд нея, тъй като досега сме преживявали това нямане и нищета, и психиката няма друг опит, на който да се опре. Трябва да излезем от тази реалност, да възприемем, че има и друга реалност, но за тази цел са нужни дисциплина, вяра, сила на волята. Чрез тях ще можем да погледнем на същите тези условия, но от друга перспектива. Различните хора възприемат една и съща ситуация по различен начин. Ако човекът е осъзнат, ще може да вземе важните за него решения. Психиката, когато няма опит за нещо, ѝ е много трудно и е важно човек да види, че има и друг начин. Трябва първо да повярваме, че това е възможно, а след това да имаме вяра в себе си, в живота, в другите хора. Светът ще отрази това, което е в нас и затова най-напред трябва ние да положим усилие, за да бъдем в състоянието, от което имаме нужда. Не трябва друг да мисли вместо нас, тази отговорност трябва да я вземем в ръцете си, каза още Нели Лесер.