Молитвата трябва да слезе от ума в сърцето, каза отец Красимир в проповедта си пред миряните в църквата „Свети три светители“ в Шумен


Има едно учение на св. Григорий Палама, което казва, че молитвата трябва да слезе от ума в сърцето, защото сърцето е целият човек. Когато молитвата се казва само с ум, тя е повърхностна и недостига до Бога. Когато умът се съедини със сърцето, молитвата е чиста и стига до Бога. Това каза отец Красимир в неделната си проповед пред миряните в православния храм „Свети три светители“ в Шумен днес, втората неделя от Великия пост. Тя е посветена на видния богослов от XIV век Св. Григорий Палама, Солунски архиепископ, който е защитил православната вяра, като развил учението за божествените енергии и за исихазма. 
Миряните бяха запознати с житието на Св. Григорий Палама. „По негово време е започнала  да се чете т.н. умствена молитва, които монасите в православните обители до ден днешен повтарят : “Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мен грешния”. Тази молива сме призвани да казваме по време на целия Велик пост. Това е молитвата на митаря, който е стоял в притвора на храма, а фарисеят се е възгордявал, позната от евангелието“, каза още отец Красимир на миряните и им припомни накратко притчата за митаря (бирник – б.а.) и фарисея, за двете крайности на човешкото сърце - едното, закостеняло от лицемерие, показност и горделивост, а другото - ронещо духовни сълзи от смирение и покаяние.
Умствената молитва, или както й казват някои - умна молитва, е повтарянето и постоянното призоваване на името на Господ Иисус Христос, с молитвените думи: „“Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мен грешния”, отбеляза отец Красимир. „Обичаме да се гиздим с браннички и пръстенчета по ръцете, а колко пъти сме ги завъртели и сме казали молитвата. Броеницата не е украшение на монаха или на мирянина. Тя е молитвена, всяко едно зърно да ни напомня за Господа, за Страшния съд, да ни напомня, че един ден ще дадем отговор за нашите дела“, каза в края на проповедта си отец Красимир.