Мостът на Кольо Фичето край Бяла, Русенско, ще привлича туристи това лято с 3D-мапинг шоу и "Машина на времето"

Мостът на Кольо Фичето край град Бяла, Русенско, вече е реставриран. Изграден е и посетителският двуетажен център до него, който предстои да бъде оборудван и изпълнен с живот. Това каза в интервю за БТА кметът на Бяла Димитър Славов. 
Началото на консервацията и реставрацията на моста на Кольо Фичето край град Бяла, област Русе, бе поставено в началото на миналата година. Дейностите се извършват по европроект на обща стойност 9,5 млн. лева, финансиран по оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 година.
Мостът на Кольо Фичето е символ на град Бяла и е паметник на културата от национално значение. Съоръжението е изградено преди повече от 150 години от майстор Кольо Фичето и се смята за постижение на българското възрожденско инженерно-строително и архитектурно изкуство. Работата по него започва през 1865 г. и завършва през 1867 година. Построен е по заповед на Мидхат паша.
Мостът е с дължина 276 метра и е широк девет метра. Неговите 14 свода с отвор 12 метра са украсени с релефни изображения на животни. Поддържат го 13 опори с водорези и облекчаващи ниши, както и два брегови устоя. Мостът е направен от издялан камък от местен варовик и варов хоросан. След наводнение през 1897 г. осем свода в средната част на моста са унищожени. През 1922-1923 г. мостът е реконструиран със стоманобетонни опори и сводове, но първоначалният облик е променен. 
Според извършено обследване преди години става ясно, че основите на съоръжението са здрави. Сериозни са проблемите с настилката, има пукнатини и фуги между камъните. Преди години заради ремонт на съвременния мост движението на автомобили беше насочено по старото съоръжение, което го амортизира още повече.
По проекта е изградена и двуетажна сграда - посетителски център. Тя е с модерен архитектурен дизайн. В нея ще има ресторант, музей, който ще разказва за живота на Кольо Фичето и за Беленския край, обслужващи помещения, зала за прожекции, интерактивно преживяване "Машина на времето", с която посетителите ще се върнат години назад, за да проследят началото на строежа на моста, магазин за сувенири. Ще има и атрактивно 3D-мапинг шоу.
Славов обясни, че сега се подготвя терен от 16 декара за озеленяване. Ще бъде изграден и паркинг на площ от 4,6 декара.  
"Мостът на Кольо Фичето е емблемата на Бяла. Това е най-известният ни обект и ще доведе до още по-добро развитие на туризма и до повече посетители. Това ще се отрази положително и на местния бизнес. Ще открием и нови между 15 и 19 работни места. Мисля, че ефектът ще е за целия регион, а не само за Бяла", каза Славов. 
Директорът на Историческия музей в Бяла Иво Жейнов коментира за БТА, че винаги има огромна полза за всяко населено място, когато се увеличават туристическите обекти и има приток на повече туристи. 
"Бяла се намира на стратегическо място и е кръстовище на два важни пътя - единият е от река Дунав към Бяло море, а другият е от Черно море към София. Затова увеличаването на обектите, които представляват интерес за туризма е от съществена важност. Мостът на Кольо Фичето е оценен още от втората половина на 19-и век като най-голямото хидротехническо съоръжение извън Цариград. За моста говори и австро-унгарският учен, художник и пътешественик Феликс Каниц. Това е първият човек, който си прави труда да открие и да говори с майстор Кольо Фичето. Каниц прави и две литографии на моста, които биха били много интересни за туристите", обясни Жейнов. 
По думите му реставрацията на моста, който години наред е бил в окаяно състояние, е изключително ценен и важен акт за съхраняване на българското културно наследство от една страна, а от друга - като обект, който може да бъде показан не само на българския, но и на международния туризъм. 
Жейнов каза още, че може да бъде създаден и туристически маршрут.  
"След като туристите разгледат моста на Кольо Фичето и посетителския център, могат да дойдат в Историческия музей в Бяла - сградата, в която е живял руският император Александър II по времето на Руско-турската война, а след това да разгледат в центъра на града красивата църква "Свети Георги". Камбаните ѝ са подарени от руския император Александър II, като една от тях тежи 1400 килограма. До храма има и възрожденска кула. Първоначалното ѝ предназначение е било тя да бъде за звънарна към старата вкопана църква, която е съборена. Поради притесненията от османската власт не е поставена камбана в нея, а по-късно има часовник. Часовниковият механизъм е швейцарски, подарен от Лазар Паяков, който е бил министър на финансите. Самата машина представлява интерес за туристите, които се интересуват от часовници. Рядко може да се види такава швейцарска изработка", каза Жейнов. 
Турситите могат да посетят и Арт центъра, който включва музейна експозиция с осем восъчни фигури на известни личности, свързани с историята на Бяла и региона.
В експозицията е представена руската баронеса Юлия Вревская, медицинска сестра доброволка в армията по време на Руско-турската освободителна война от 1877 - 1878 година. Тя пристига в 48-ма военновременна болница в Бяла, Русенско, на 20 ноември 1877 година. На следващия месец е командирована в превързочния пункт на XII армейски корпус в близкото село Обретеник. Връщайки се в Бяла, Юлия Вревская не след дълго заболява от петнист тиф и умира на 5 февруари 1878 година. Погребват я край черквата в Бяла в униформа на милосърдна сестра, заедно с друга жертва на коварната болест - сестра Мария Неелова.
Има фигури на Кольо Фичето, на революционера Панайот Волов, намерил смъртта си във водите на река Янтра в района на мостовото съоръжение.В експозицията е включен и княз Александър Батенберг, който на 20-годишна възраст е получил първия си орден в Бяла от руския император Александър II, който също е представен.
Шестата фигура е на поета Петко Рачов Славейков - едва 18-годишен той е бил учител три месеца в Бяла. Останалите две фигури са на Баба Тонка Обретенова и на Стефан Караджа.